глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16

Старият Завет

Новият Завет

1 Коринтяни 11 Ревизиран (BG1940)

1. Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.

2. А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.

3. Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.

4. Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.

5. А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.

6. Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже <косата>, или да си бръсне <главата>, то нека се покрива.

7. Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.

8. (Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;

9. понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).

10. Затова жената е длъжна да има на главата си <белег на> власт, заради ангелите.

11. (Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа;

12. защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).

13. Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?

14. Не учи ли ви и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,

15. но, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?

16. Но, ако някой мисли да се препира <за това>, - ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.

17. А като ви заръчвам <следното>, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.

18. Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;

19. защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви);

20. прочее, когато <така> се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;

21. защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди <другиго;> и <така> един остава гладен, а друг се напива.

22. Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.

23. Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,

24. и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е разчупено за вас; туй правете за Мое възпоминание.

25. Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.

26. Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете тая чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

27. Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за <грях против> тялото и кръвта на Господа.

28. Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;

29. защото, който яде и пие без да разпознае <Господното> тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

30. По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.

31. Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.

32. А когато биваме съдени от Господа, <с това> се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

33. Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

34. Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.