6. Но Бог, който утешава съкрушените, утеши и нас с идването на Тит
7. и не само с идването му, а и с утехата, която вие сте му дали. Той ни разказа как жадувате да ни видите и съжалявате за това, което сте извършили, а също и колко сте загрижени за мен, което ме зарадва още повече.
8. Не съжалявам, че написах писмото си до вас, дори и ако то ви е натъжило. А дори и да съм съжалявал, сега виждам, че то ви е натъжило само за кратко време.
9. И сега съм радостен, не защото бяхте натъжени, а защото тъгата ви ви накара да се покаете. Вие бяхте натъжени така, както Бог искаше, и не бяхте наранени от нас по никакъв начин.
10. Тъгата, която Бог желае да имате, кара човек да се покае. Това води до спасение, за което не трябва да съжаляваме. Тъгата обаче, която светът има, носи смърт.
11. Вижте какви ви направи тъгата, която Бог желае да имате: по-сериозни, с голямо желание да оправдаете себе си, възмутени, страхуващи се от последиците, жадуващи да ме видите, загрижени за мен, копнеещи да се постъпва справедливо. Вие доказахте, че сте невинни във всичко това.
12. Писах ви не заради този, който е сторил зло, не дори заради този, на когото е сторено злото, а за да разберете пред Бога огромната си загриженост за нас.
13. Ето защо бяхме успокоени.И в успокоението си се зарадвахме още повече, когато видяхме колко щастлив бе Тит за това, че всички му бяхте помогнали да се чувства като у дома си.
14. Аз ви бях хвалил пред Тит, а сега нямаше защо да се срамувам от хвалбите си. Защото както беше истина всичко, което ви говорихме, така и хвалбите ни за вас пред Тит се оказаха верни.
15. А неговата обич към вас е дори по-силна, когато си спомни как всички сте били готови да му се подчините и сте го посрещнали с уважение и страх.
16. Щастлив съм, че мога да ви се доверя напълн.