7. Ние имаме това съкровище, но сме само като глинени делви, в които то се пази, за да стане ясно, че надминаващата всички останали сила идва не от нас, а от Бога.
8. Непрекъснато ни постигат всякакви беди, но не сме сломени; в безизходица сме, но успяваме да намерим изход;
9. преследвани сме, но Бог не ни изоставя; повалят ни, но не загиваме.
10. Винаги носим в телата си смъртта на Исус, за да се види ясно в тях и животът му.
11. Ние, живите, непрекъснато сме излагани на смърт заради Исус, за да се види ясно неговият живот в нашите смъртни тела.
12. Следователно смъртта работи в нас, а животът – във вас.
13. Но ние имаме същата вяра, за която Писанието казва: „Повярвах, затова говорих.“ Ние също вярваме, затова и говорим,
14. защото знаем, че Онзи, който възкреси Господ Исус, ще възкреси и нас както Исус и заедно с вас ще ни изправи пред него.
15. Всичко става заради вас, за да може Божията благодат да достигне до все повече и повече хора и да доведе до изобилни благодарствени молитви в прослава на Бога.
16. Ето защо ние не се отчайваме и въпреки че външно стареем и отслабваме, вътрешно се подновяваме с всеки изминал ден.
17. Нашите краткотрайни и нищожни скърби ни носят вечна слава, която е несравнимо по-голяма от тях.
18. Ние съсредоточаваме вниманието си не върху онова, което може да се види, а върху онова, което не може да се види, защото видимото е преходно, а невидимото – вечно.