9. И ако служението, което осъждаше хората, бе славно, колко по-славно ще бъде служението, което ги прави праведни!
10. Защото онова, което по-рано бе изпълнено със слава, сега губи славата си пред лицето на превъзхождащата слава на новото служение.
11. И ако служението, обречено да изчезне, бе придружено от слава, колко повече слава ще има служението, което остава завинаги!
12. И така, понеже имаме тази надежда, ние говорим много смело.
13. Не сме като Моисей, който покриваше лицето си, за да не могат израелтяните да видят, че славата избледнява и изчезва.
14. Но техните умове бяха заслепени и дори до днес същото покривало остава, когато се чете Старият Завет. То не е свалено, защото може да се отмахне само чрез Христос.
15. И досега, когато се чете законът на Моисей, сърцата им остават с покривало,
16. но когато се обърнат към Господа, покривалото пада.
17. Този „Господ“, за когото говоря, е Духът, а там, където е Духът на Господа, има свобода.
18. Тогава всички ние с открити лица, докато съзерцаваме Господната слава като в огледало, се преобразяваме в неговия образ с все по-голяма слава и това преобразяване е от Господа, който е Духът.