глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13

Новият Завет

Второто Писмо До Коринтяните 3 Новият завет: съвременен превод (SPB)

Служители на Божия нов завет

1. Нима отново започваме да се хвалим? И нима като някои други имаме нужда от препоръчителни писма до вас или от вас?

2. Самите вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което всички хора знаят и четат.

3. Вие доказвате, че сте писмо от Христос, изпратено чрез нас и написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни плочи, а върху човешките сърца.

4. Чрез Христос имаме увереността да твърдим това пред Бога.

5. Не казвам, че ние сами можем да извършим нещо. Не, нищо подобно не твърдим. Бог е този, който ни помага да вършим всичко.

6. Той дори ни направи способни да служим на нов завет, който е основан не на писан закон, а на Духа, защото писаният закон убива, а Духът дава живот.

Новият завет носи по-голяма слава

7. Ако служението, което донесе смърт (законът, издълбан върху каменни плочи), бе славно и израелтяните не можеха да задържат поглед върху лицето на Моисей, защото то блестеше с такава слава, макар че това бе слава, която скоро щеше да избледнее,

8. нима служението на Духа няма да бъде още по-славно?

9. И ако служението, което осъждаше хората, бе славно, колко по-славно ще бъде служението, което ги прави праведни!

10. Защото онова, което по-рано бе изпълнено със слава, сега губи славата си пред лицето на превъзхождащата слава на новото служение.

11. И ако служението, обречено да изчезне, бе придружено от слава, колко повече слава ще има служението, което остава завинаги!

12. И така, понеже имаме тази надежда, ние говорим много смело.

13. Не сме като Моисей, който покриваше лицето си, за да не могат израелтяните да видят, че славата избледнява и изчезва.

14. Но техните умове бяха заслепени и дори до днес същото покривало остава, когато се чете Старият Завет. То не е свалено, защото може да се отмахне само чрез Христос.

15. И досега, когато се чете законът на Моисей, сърцата им остават с покривало,

16. но когато се обърнат към Господа, покривалото пада.

17. Този „Господ“, за когото говоря, е Духът, а там, където е Духът на Господа, има свобода.

18. Тогава всички ние с открити лица, докато съзерцаваме Господната слава като в огледало, се преобразяваме в неговия образ с все по-голяма слава и това преобразяване е от Господа, който е Духът.