1. Нима отново започваме да се хвалим? И нима като някои други имаме нужда от препоръчителни писма до вас или от вас?
2. Самите вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което всички хора знаят и четат.
3. Вие доказвате, че сте писмо от Христос, изпратено чрез нас и написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни плочи, а върху човешките сърца.
4. Чрез Христос имаме увереността да твърдим това пред Бога.
5. Не казвам, че ние сами можем да извършим нещо. Не, нищо подобно не твърдим. Бог е този, който ни помага да вършим всичко.
6. Той дори ни направи способни да служим на нов завет, който е основан не на писан закон, а на Духа, защото писаният закон убива, а Духът дава живот.
7. Ако служението, което донесе смърт (законът, издълбан върху каменни плочи), бе славно и израелтяните не можеха да задържат поглед върху лицето на Моисей, защото то блестеше с такава слава, макар че това бе слава, която скоро щеше да избледнее,
8. нима служението на Духа няма да бъде още по-славно?
9. И ако служението, което осъждаше хората, бе славно, колко по-славно ще бъде служението, което ги прави праведни!
10. Защото онова, което по-рано бе изпълнено със слава, сега губи славата си пред лицето на превъзхождащата слава на новото служение.
11. И ако служението, обречено да изчезне, бе придружено от слава, колко повече слава ще има служението, което остава завинаги!
12. И така, понеже имаме тази надежда, ние говорим много смело.
13. Не сме като Моисей, който покриваше лицето си, за да не могат израелтяните да видят, че славата избледнява и изчезва.