1. Ето защо реших следващото ми посещение при вас да не е болезнено,
2. защото ако аз ви причиня болка, кой тогава ще ме зарадва, ако не вие, които съм наранил?
3. И затова ви писах, за да може когато дойда, да не ми бъде причинена болка от онези, които трябва да ме зарадват, защото бях сигурен за всички вас, че моята радост ще бъде и ваша.
4. Писах ви със сърце, изпълнено с мъка и болка, и с много сълзи, не за да ви нараня, а за да разберете колко голяма е любовта ми към вас.
5. Ако някой е причинил болка, то той я е причинил не на мен, а на всички вас, поне до известна степен (защото не искам да преувеличавам).
6. Наказанието, наложено на такъв човек от вашето мнозинство, е достатъчно за него.
7. Вие обаче трябва да му простите и да го насърчите, за да не да бъде той завладян от прекомерна тъга.
8. Ето защо ви умолявам да потвърдите любовта си към него.
9. Затова ви писах: за да видя дали можете да издържите изпитанието и да се подчините във всичко.
10. Ако простите на човек нещо, аз също му прощавам. А каквото съм простил (ако е имало какво да се прощава), направил съм го заради вас в присъствието на Христос,
11. за да не ни надхитри Сатана, чиито коварни намерения много добре знаем.
12. Когато отидох в Троада да проповядвам Благата вест за Христос, Господ бе отворил врата пред мен,