6. Ако ние имаме скърби, то е, за да бъдете вие утешени и спасени. Ако ние получим утеха, то е, за да можете вие да бъдете утешени и търпеливо да понасяте страданията, които и ние понасяме.
7. И надеждата ни за вас е твърда, защото знаем, че както участвате в страданията ни, така участвате и в утехата ни.
8. Братя и сестри, искаме да знаете за бедите, които ни сполетяха в Азия. Бремето върху нас бе толкова тежко и непоносимо, че дори бяхме загубили всякаква надежда за живот.
9. Да, в сърцата си чувствахме, че смъртната ни присъда вече е произнесена. Това се случи, за да не се доверяваме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите.
10. Той ни избави от ужасна смърт и ще продължава да ни избавя. В него е надеждата ни и той и в бъдеще ще ни избавя,
11. ако и вие ни помагате с молитва, така че мнозина да благодарят от наше име за благословението, с което Бог ще ни дари заради многото молитви.
12. Ето с какво се гордеем – с това, че можем да кажем с чиста съвест: всичко, което сме извършили в този свят, е било с чистотата и искреността, идваща от Бога. Не с мъдростта на света, а с Божията благодат сме се отнасяли към хората и особено към вас.
13. Да, защото не ви пишем нищо друго освен това, което можете да прочетете и наистина да разберете. И се надявам, че ще ни разберете напълно,
14. както винаги сте ни разбирали отчасти, и ще видите, че можете да се гордеете с нас, както ние ще се гордеем с вас в Деня, когато нашият Господ Исус дойде.
15. И уверен в това, аз реших първо да посетя вас, за да бъдете благословени два пъти.
16. Възнамерявах да ви посетя на път за Македония, а когато се връщам оттам, да дойда отново при вас, за да ми помогнете при пътуването ми до Юдея.
17. Нима мислите, че лесно променям решенията си? Или смятате, че съм правил плановете си като светски човек, който казва едновременно „Да, да!“ и „Не, не!“?
18. Но Бог държи на думата си и той ще свидетелства, че никога не ви казваме „да“ и „не“ за едно и също нещо.
19. Защото Божият Син Исус Христос, когото ние – Силуан, Тимотей и аз – проповядвахме сред вас, не беше едновременно и „да“, и „не“. Точно обратното: в него бе произнесено окончателно „Да!“.