4. Точно обратното: говорим като хора, избрани от Бога да им бъде поверена Благата вест, и не се опитваме да се харесаме на хората, а на Бога, който изпитва нашите мотиви.
5. Както знаете, никога не се обърнахме към вас с ласкателства, нито използвахме посланието си, за да прикрием някаква алчност. Бог ни е свидетел за това!
6. Не търсехме похвала от хората – нито от вас, нито от някой друг,
7. въпреки че можехме да използваме властта си на Христови апостоли да поставяме изисквания. Но ние бяхме нежни сред вас също както дойка, която се грижи за собствените си деца.
8. Чувствахме се толкова привързани към вас, че бяхме готови да споделим с вас не само Благата вест от Бога, а и собствените си души, защото ни станахте много скъпи.
9. Братя и сестри, вие помните нашия упорит труд. Ние работехме ден и нощ, за да не сме в тежест на никого от вас, докато ви проповядвахме Благата вест от Бога.
10. И вие, и Бог сте свидетели колко предано, праведно и безукорно бе поведението ни към вас, вярващите,
11. и добре знаете, че се отнасяхме с вас така, както баща със собствените си деца.
12. Насърчавахме ви, утешавахме ви и ви подтиквахме да живеете по начин, достоен за Бога, който ви призовава в своето славно царство.
13. Ние непрекъснато благодарим на Бога и за това, че когато получихте Божието послание, което чухте от нас, вие го приехте не като послание от хора, а като Божие послание, каквото то наистина е и действа във вас, вярващите.