1. Братя и сестри, самите вие знаете, че посещението ни при вас не бе напразно,
2. но както знаете, преди това бяхме понесли страдания и обиди във Филипи. И все пак, въпреки многото пречки, с Божията помощ имахме смелостта да ви кажем Благата вест от Бога.
3. Ние не проповядваме поради заблуда или от нечисти подбуди, нито пък се опитваме да измамим някого.
4. Точно обратното: говорим като хора, избрани от Бога да им бъде поверена Благата вест, и не се опитваме да се харесаме на хората, а на Бога, който изпитва нашите мотиви.
5. Както знаете, никога не се обърнахме към вас с ласкателства, нито използвахме посланието си, за да прикрием някаква алчност. Бог ни е свидетел за това!
6. Не търсехме похвала от хората – нито от вас, нито от някой друг,
7. въпреки че можехме да използваме властта си на Христови апостоли да поставяме изисквания. Но ние бяхме нежни сред вас също както дойка, която се грижи за собствените си деца.
8. Чувствахме се толкова привързани към вас, че бяхме готови да споделим с вас не само Благата вест от Бога, а и собствените си души, защото ни станахте много скъпи.
9. Братя и сестри, вие помните нашия упорит труд. Ние работехме ден и нощ, за да не сме в тежест на никого от вас, докато ви проповядвахме Благата вест от Бога.
10. И вие, и Бог сте свидетели колко предано, праведно и безукорно бе поведението ни към вас, вярващите,
11. и добре знаете, че се отнасяхме с вас така, както баща със собствените си деца.
12. Насърчавахме ви, утешавахме ви и ви подтиквахме да живеете по начин, достоен за Бога, който ви призовава в своето славно царство.
13. Ние непрекъснато благодарим на Бога и за това, че когато получихте Божието послание, което чухте от нас, вие го приехте не като послание от хора, а като Божие послание, каквото то наистина е и действа във вас, вярващите.
14. Вие, братя и сестри, последвахте примера на Божиите църкви в Христос Исус в Юдея. И вие понесохте от своите сънародници същите страдания, които те понесоха от юдеите,
15. които убиха Господ Исус и пророците, а нас прогониха, които разгневяват Бога и са против всички хора.
16. Те се опитват да ни попречат да говорим на езичниците, че могат да се спасят, като с това непрекъснато трупат нови и нови грехове, но Божият гняв сега вече с пълна сила се е стоварил върху тях.
17. А ние, братя и сестри, бяхме разделени от вас за кратко време – разделени само телесно, но не и в мислите си – и се изпълнихме с нетърпение и огромно желание да ви видим.
18. Да, ние много искахме да дойдем при вас. Аз, Павел, много пъти се опитвах да го направя, но Сатана ни пречеше.
19. Защото кой друг освен вас е нашата надежда, радост и венец, с който да се гордеем пред нашия Господ Исус, когато той дойде?
20. Наистина, вие сте нашата слава и радост!