1. Братя и сестри, самите вие знаете, че посещението ни при вас не бе напразно,
2. но както знаете, преди това бяхме понесли страдания и обиди във Филипи. И все пак, въпреки многото пречки, с Божията помощ имахме смелостта да ви кажем Благата вест от Бога.
3. Ние не проповядваме поради заблуда или от нечисти подбуди, нито пък се опитваме да измамим някого.
4. Точно обратното: говорим като хора, избрани от Бога да им бъде поверена Благата вест, и не се опитваме да се харесаме на хората, а на Бога, който изпитва нашите мотиви.
5. Както знаете, никога не се обърнахме към вас с ласкателства, нито използвахме посланието си, за да прикрием някаква алчност. Бог ни е свидетел за това!
6. Не търсехме похвала от хората – нито от вас, нито от някой друг,
7. въпреки че можехме да използваме властта си на Христови апостоли да поставяме изисквания. Но ние бяхме нежни сред вас също както дойка, която се грижи за собствените си деца.
8. Чувствахме се толкова привързани към вас, че бяхме готови да споделим с вас не само Благата вест от Бога, а и собствените си души, защото ни станахте много скъпи.
9. Братя и сестри, вие помните нашия упорит труд. Ние работехме ден и нощ, за да не сме в тежест на никого от вас, докато ви проповядвахме Благата вест от Бога.
10. И вие, и Бог сте свидетели колко предано, праведно и безукорно бе поведението ни към вас, вярващите,