14. Защото ако се моля на друг език, духът ми се моли, но умът ми остава безплоден.
15. Какво да правя тогава? Ще се моля с духа си, но също и с ума си. Ще пея песни на възхвала с духа си, но също и с ума си.
16. Защото ако изречеш благословение само с духа си, как обикновеният слушател ще каже „Амин“ на твоята благодарствена молитва, ако не разбира това, което казваш?
17. Може да благодариш много хубаво, но не помагаш на другия човек да укрепне.
18. Аз благодаря на Бога, че моята дарба да говоря други езици е по-голяма от тази на всеки един от вас,
19. но в църквата предпочитам да изрека пет думи, които могат да се разберат, отколкото десет хиляди думи на друг език, така че да поуча и другите.
20. Братя и сестри, не бъдете като деца в мисленето си, а разсъждавайте като зрели хора, но по отношение на злото бъдете като невръстни деца.
21. Писанието казва:„Чрез хора, които говорят други езици,и чрез устните на чужденцище говоря на тези хора,но дори и тогава те няма да ме послушат.“Това казва Господ.
22. Така и дарбата за други езици е знак не за вярващите, а за невярващите. Пророческата дарба е знак не за невярващите, а за вярващите.
23. Ето защо ако цялата църква се събере и всички говорят други езици, ако влязат външни хора или невярващи, няма ли да кажат, че сте полудели?
24. Но ако всички пророкуват, когато влезе невярващ или външен човек, той ще осъзнае греха си чрез думите им, ще бъде осъден чрез думите им,
25. тайните на неговото сърце ще бъдат изявени и тогава той ще падне по очи и ще се поклони на Бога, казвайки: „Бог наистина е сред вас!“
26. Какво да правим тогава, братя и сестри? Когато се съберете, един има псалм, друг – поучение, трети – откровение, един говори чужд език, а друг обяснява думите му. Всичко трябва да се прави за укрепването на църквата.