1. Говоря истината в Христос. Не лъжа и съвестта ми, водена от Святия Дух, ми е свидетел,
2. че сърцето ми е изпълнено с голяма скръб и непрестанна болка.
3. Защото дори бих предпочел аз да бъда прокълнат и отделен от Христос заради братята и сестрите си, своите земни сродници,
4. народа на Израел. Те са избрани да бъдат Божии деца. На тях Бог разкри славата си, на тях даде заветите, закона, правилния начин на поклонение и обещанията.
5. Техни са великите патриарси и те са земният род на Христос, който е Бог над всичко и благословен завинаги! Амин.
6. Не че Божието обещание не се изпълни, но не всички от народа на Израел са наистина Божий народ.
7. И това, че са потомци на Авраам, не означава, че всички са негови истински деца. Както Бог каза на Авраам: „Само чрез Исаак ще придобиеш истински потомци.“
8. Това означава, че Божии деца са не децата, родени по естествен начин, а децата, родени според обещанието.
9. А ето какво беше обещанието: „По това време догодина ще се върна и Сара ще е родила син.“
10. И това не е всичко, тъй като Ревека също роди синове от един мъж – нашия праотец Исаак.
11-12. И още преди да се родят синовете й и преди да са извършили каквото и да е добро или зло, Бог каза на Ревека: „По-големият син ще служи на по-малкия.“ Бог каза това, за да се осъществи планът му, който действа чрез неговия избор и е основан не на делата на човека, а на този, който призовава.
13. Както е писано: „Обикнах Яков, а намразих Исав.“
14. Какво да кажем тогава? Нима Бог е несправедлив?
15. Не, разбира се! Той каза на Моисей: „Към когото реша да проявя милост, ще я проявя и към когото реша да проявя съжаление, ще го проявя.“
16. Така че всичко зависи не от желанието или усърдието на човека, а от Бога, който показва милост.
17. Защото според Писанието Бог каза на фараона: „Аз те сложих на престола, за да покажа чрез теб властта си и за да се прогласи името ми по целия свят.“
18. Затова Бог проявява милост към този, когото избере, и закоравява сърцето на онзи, когото поиска.
19. Сигурно ще ми кажеш: „Щом Бог ръководи делата ни, защо тогава ни вини за тях? Нима някой може да се противопостави на волята му?“
20. Но кой си ти, човече, за да възразяваш на Бога? И може ли сътвореното да каже на твореца си: „Защо си ме създал такъв?“
21. И няма ли власт грънчарят над глината, когато превръща парче глина в специален съд или в съд за всекидневна употреба?
22. Така и Бог, понеже искаше да прояви гнева си и да покаже силата си, понасяше търпеливо онези, които бяха предмет на гнева му и бяха готови за своето унищожение.
23. Той чакаше, за да покаже богатата си слава на онези, които бяха предмет на милостта му. Те бяха подготвени от Бога да получат неговата слава.
24. Ние сме тези хора, които той призова не само измежду юдеите, а измежду езичниците.
25. Както казва Писанието в книгата на Осия:„Тези, които не бяха мой народ,ще нарека свой народ,и нелюбимия народще назова любим.“
26. „И на същото място, къдетоБог им каза:«Вие не сте мой народ»,там ще бъдат нареченидеца на живия Бог.“
27. А Исая възкликва за Израел:„Въпреки че децата на Израелса многобройникато песъчинките в морето,много малко от тяхще бъдат спасени,
28. защото Господ ще изпълниприсъдата си над земятабързо и докрай.“
29. Както Исая предсказа:„Ако Всемогъщият Бог не бешеоставил някои хора от народа ни,сега щяхме да бъдем като Содоми да станем като Гомора.“
30. Какво да кажем тогава? Езичниците, които не търсеха да станат праведни пред Бога, станаха праведни, понеже повярваха.
31. А народът на Израел, който следваше закон, за да стане праведен, не успя.
32. И защо? Защото се опитваше да стане праведен не чрез вярата, а чрез делата си. Той се препъна в камъка, в който хората ще се спъват.
33. Както е писано:„Виж, поставям в Сион камък,в който хората ще се спъват,камък, която ще ги кара да падат.Но този, който повярва в него,няма да се посрами.“