1. Който и да си ти, човече, нямаш извинение, когато съдиш някого, защото съдейки друг човек, произнасяш присъда и над себе си, тъй като ти, който съдиш, вършиш същите неща.
2. Знаем, че Божията присъда над хората, които вършат такива дела, е справедлива.
3. Но ти, човече, който съдиш хората, които вършат тези неща, а в същото време ги вършиш и ти, нима мислиш, че ще избегнеш Божия съд?
4. Или презираш богатата доброта, снизхождение и търпение на Бога и не разбираш, че той е добър към теб, защото те чака да се покаеш?
5. Но поради своята упоритост и нежелание да се покаеш ти правиш наказанието си по-тежко и ще го получиш в деня, когато Божият гняв и справедлив съд бъдат разкрити.
6. Бог ще възнагради всеки според делата му.
7. Ще даде вечен живот на онези, които търсят слава, почест и безсмъртие чрез постоянството си да вършат добро,
8. и ще стовари наказанието и гнева си върху онези, които поради своето себелюбие отказват да следват истината и следват злото.
9. Скръб и страдание ще изпрати Бог на всеки, който върши зло, първо на юдеите, а после и на езичниците.
10. А на всеки, който върши добро, ще даде слава, почест и мир, първо на юдеите, а после и на езичниците.
11. Защото Бог съди всички безпристрастно.
12. Тези, които познават закона, и тези, които никога не са чували за него, са равни, когато извършват грях. Които не познават закона и извършват грях, ще бъдат обречени на смърт, а които познават закона и извършват грях, ще бъдат съдени според него.
13. Защото праведни пред Бога са не тези, които чуват закона, а тези, които го спазват, и те ще бъдат оправдани.
14. Така че, когато езичниците, които нямат закона, вършат от само себе си това, което той изисква, въпреки че не го познават, те са закон за себе си,
15. защото поведението им показва, че изискваното от закона е написано в сърцата им. Свидетел за това е и съвестта им. Понякога разумът им подсказва, че са извършили грях и това ги прави виновни, а друг път разбират, че са извършили добро и това ги прави невинни.
16. Всички тези неща ще се случат в деня, когато Бог чрез Исус Христос ще съди тайните мисли на хората, както казва Благата вест, която проповядвам.
17. А ти, който наричаш себе си юдеин и уповаваш на закона, и се гордееш с взаимоотношението си с Бога,
18. и знаеш каква е волята му и кое е наистина важно, защото законът ти го казва,
19. и си убеден, че водиш слепите, че си светлина за онези, които тънат в мрак,
20. че си наставник на неуките и учител на децата, и си сигурен, че законът те снабдява със знания и истина,
21. защо ти, който учиш другите, не учиш и себе си? Защо ти, който проповядваш, че не трябва да се краде, крадеш?
22. Защо прелюбодействаш ти, който казваш, че човек не трябва да прелюбодейства? Защо крадеш от храмовете ти, който мразиш идолите?
23. Ти, който се хвалиш със закона, защо срамиш Бога, като нарушаваш неговия закон?
24. Както е писано: „Заради вас се хули Божието име сред езичниците.“
25. Обрязването има смисъл, ако спазваш закона, но ако го нарушаваш, все едно че никога не си бил обрязан.
26. Ако необрязан човек изпълнява изискванията на закона, все едно че е обрязан.
27. Този, който не е физически обрязан и изпълнява закона, ще те осъди теб, който, въпреки че го имаш написан и си обрязан, го нарушаваш.
28. Не е истински юдеин онзи, който е юдеин само външно, нито обрязването на тялото е истинско обрязване.
29. Истински юдеин е онзи, който е юдеин вътрешно, и истинското обрязване е в сърцето и е извършено от Духа, а не от писания закон. Похвалата, която такъв човек получава, идва не от хората, а от Бога.