8. Благословен е онзи,когото Господ приема така,сякаш не е извършил грехове.“
9. Дали това щастие се отнася само за обрязаните или и за тези, които не са обрязани? Защото казахме: „Бог прие вярата на Авраам и го счете за праведен.“
10. А кога бе счетен за праведен? Преди или след като бе обрязан? Бог го счете за праведен преди, а не след обрязването.
11. По-късно Авраам се обряза като доказателство, че благодарение на вярата той бе праведен пред Бога още преди да бъде обрязан. И така той стана баща на всички, които вярват и са приети от Бога като праведни, въпреки че не са обрязани,
12. и на тези, които са обрязани, но същевременно следват вярата, която нашият баща Авраам показа преди да бъде обрязан.
13. Обещанието, дадено на Авраам и потомците му, че ще бъде наследник на света, дойде не чрез закона, а чрез праведността, която произтича от вярата.
14. Защото ако тези, които следват закона, са наследници на света, вярата губи смисъл и обещанието е без стойност.
15. Защото законът може само да предизвика Божия гняв, ако бъде нарушен, но където няма закон, няма и нарушаване на закона.
16. Божието обещание идва благодарение на вярата и затова е подарък. А щом е подарък, то е за всички потомци на Авраам – не само за тези, които живеят под закона, но и за тези, които живеят с вяра като Авраам. Той е баща на всички нас,
17. както е писано: „Направих те баща на много народи.“ Това е истина пред Бога, в когото Авраам вярваше – Бога, който дава живот на мъртвите и създава онова, което не е съществувало.
18. Въпреки че нямаше надежда Авраам да има деца, той вярваше и се надяваше. И така стана баща на много народи, както му беше казано: „Ще имаш безбройно потомство.“
19. И вярата му не отслабна, въпреки че беше почти на сто години и добре знаеше, че тялото му е вече неспособно да създава потомство и че Сара е безплодна.
20. Но той не спря да вярва и не се усъмни в Божието обещание. Напротив: вярата му ставаше все по-силна и той прослави Бога.
21. Авраам бе напълно сигурен, че Бог може да изпълни онова, което е обещал.
22. Ето защо е казано: „Бог прие вярата му и го счете за праведен.“
23. Но не само за него бе писано: „Бог прие вярата му“,
24. а и за нас, които ще бъдем счетени за праведни, защото вярваме в Онзи, който възкреси от мъртвите нашия Господ Исус,