1. Който и да си ти, човече, нямаш извинение, когато съдиш някого, защото съдейки друг човек, произнасяш присъда и над себе си, тъй като ти, който съдиш, вършиш същите неща.
2. Знаем, че Божията присъда над хората, които вършат такива дела, е справедлива.
3. Но ти, човече, който съдиш хората, които вършат тези неща, а в същото време ги вършиш и ти, нима мислиш, че ще избегнеш Божия съд?
4. Или презираш богатата доброта, снизхождение и търпение на Бога и не разбираш, че той е добър към теб, защото те чака да се покаеш?
5. Но поради своята упоритост и нежелание да се покаеш ти правиш наказанието си по-тежко и ще го получиш в деня, когато Божият гняв и справедлив съд бъдат разкрити.
6. Бог ще възнагради всеки според делата му.
7. Ще даде вечен живот на онези, които търсят слава, почест и безсмъртие чрез постоянството си да вършат добро,
8. и ще стовари наказанието и гнева си върху онези, които поради своето себелюбие отказват да следват истината и следват злото.
9. Скръб и страдание ще изпрати Бог на всеки, който върши зло, първо на юдеите, а после и на езичниците.
10. А на всеки, който върши добро, ще даде слава, почест и мир, първо на юдеите, а после и на езичниците.
11. Защото Бог съди всички безпристрастно.
12. Тези, които познават закона, и тези, които никога не са чували за него, са равни, когато извършват грях. Които не познават закона и извършват грях, ще бъдат обречени на смърт, а които познават закона и извършват грях, ще бъдат съдени според него.