15. Затова Христос е посредникът на един нов завет, като със смъртта си изкупи греховете, извършени по време на първия, за да могат сега призованите от Бога да получат обещаното им вечно наследство.
16. Щом има завещание, трябва да е налице и доказаната смърт на този, който го е направил,
17. защото завещанието влиза в сила само след смъртта на завещателя и не може да бъде изпълнено, докато той е жив.
18. Ето защо и първият завет не влезе в сила без кръв,
19. затова след като извести на всички хора всяка заповед на закона, Моисей взе кръвта на телци и кози, смеси я с вода, червена вълна и исоп, напръска с това книгата със закона и всички хора,
20. като каза: „Това е кръвта на завета, който Бог ви заповяда да спазвате.“
21. По същия начин той напръска скинията и всичко, което се използва при богослужението.
22. Според закона почти всичко се очиства с кръв и няма опрощение, ако не се пролее кръв.
23. С такива жертви трябваше да се очистят подобията на небесните неща, но за самите небесни неща трябваха по-добри жертви.
24. Христос не влезе в светилище, издигнато от човешки ръце – подобие на истинското, а отиде в самото небе да застане сега пред Бога от наше име.
25. Той не влезе да се принесе в жертва многократно, както всяка година прави първосвещеникът, влизайки в Най-Святото Място с чужда кръв.
26. Защото ако беше така, то от сътворението на света до днес той би трябвало много пъти да страда. Вместо това Христос се яви веднъж и завинаги сега, в края на времената, за да премахне греха, като принесе в жертва себе си.
27. Участта на човек е да умре веднъж и след това се изправя пред съд.