1. Всеки първосвещеник се избира измежду хората, за да служи на Бога от тяхно име и да принася дарове и жертви за грехове.
2. Той е в състояние да разбере как се чувстват онези, които са невежи и правят грешки, понеже слабостта е част и от неговата природа,
3. а щом има слабости, трябва да принася жертви както за греховете на хората, така и за своите грехове.
4. Да бъдеш първосвещеник е чест, която никой не си присвоява сам. Бог удостоява с нея единствено онзи, когото призовава, както беше Аарон.
5. Така и Христос не си присвои сам славата на първосвещеничеството, а Бог го избра, като каза:„Ти си моят Син.Днес аз станах твой Баща.“
6. А в друго Писание казва:„Ти си свещеник завинаги,също като Мелхиседек.“
7. В дните на своя земен живот със силни викове и сълзи Исус отправяше молитви и молби към Онзи, който можеше да го спаси от смърт. Исус беше чут заради своето почтително смирение.
8. Макар че беше Божият Син, чрез страданията си той се научи на послушание.