5. Нима сте забравили насърчителните думи, с които Бог се обръща към вас като към синове:„Сине мой, не гледай лекомислено на възпитанието от Господа.Не се отчайвай, когато той те изобличава.
6. Защото Господ възпитава онези, които обича,и наказва всеки, когото приема за свой син“?
7. Търпеливо понасяйте възпитанието, защото то показва, че Бог се отнася към вас като към синове. Нима има син, чийто баща да не го възпитава?
8. А не ви ли възпитават като всички останали, значи сте незаконни, а не истински синове.
9. Ние всички сме имали земни бащи, които са ни възпитавали, и ние сме ги уважавали. Колко по-голямо тогава трябва да е подчинението ни към нашия духовен Баща, за да живеем!
10. Нашите земни бащи ни възпитаваха за кратко и така, както считаха за най-добре, а Бог ни възпитава за наше добро, за да можем да станем святи като него.
11. Когато ни възпитават, това не носи радост, а скръб, но по-късно, след като сме се поучили, получаваме мир, защото започваме да живеем праведно.
12. И така, повдигнете отпуснатите си ръце и заякчете слабите си колене!
13. Вървете по прави пътеки, за да не се изкълчи куцият крак, а напротив – да оздравее.
14. Старайте се да живеете в мир с всички хора и животът ви да е свят, защото без святост никой няма да види Господа.
15. Внимавайте да няма някой, който да не успее да получи Божията благодат, да не поникне някой горчив корен, който да причини вреда и да оскверни много други хора.
16. И никой да не върши сексуални грехове, нито да е със светски ум като Исав, който за едно ядене продаде правото си на първороден.
17. Както знаете, по-късно той поиска да получи благословията на баща си, но беше отхвърлен и по никакъв начин не можа да промени стореното, въпреки че се молеше със сълзи на очи.
18. Вие не сте дошли при онова, което може да бъде усетено чрез сетивата и което изгаря с огън, нито при тъмнина, мрак или буря,
19. нито при тръбен звук, нито при говорещ глас, накарал онези, които го чуха, да се молят никога повече да не го чуят,