1. Заобиколени сме от тези многобройни свидетели, затова да отхвърлим от себе си всичко, което ни пречи, и греха, който толкова лесно ни оплита, и с упорито постоянство да тичаме по трудния път на надбягването, който лежи пред нас.
2. Нека винаги пред погледа ни бъде Исус, който ни води в нашата вяра и я прави съвършена. Заради радостта, която го очакваше, той изтърпя смъртта на кръста и презря срама й, и сега е седнал отдясно на Божия престол.
3. Помислете за нег – той изтърпя такива злъчни обиди от страна на грешниците! Така че, не се изморявайте и не се отказвайте.
4. В борбата си против греха вие още не сте се изправяли пред смъртта.
5. Нима сте забравили насърчителните думи, с които Бог се обръща към вас като към синове:„Сине мой, не гледай лекомислено на възпитанието от Господа.Не се отчайвай, когато той те изобличава.
6. Защото Господ възпитава онези, които обича,и наказва всеки, когото приема за свой син“?
7. Търпеливо понасяйте възпитанието, защото то показва, че Бог се отнася към вас като към синове. Нима има син, чийто баща да не го възпитава?
8. А не ви ли възпитават като всички останали, значи сте незаконни, а не истински синове.
9. Ние всички сме имали земни бащи, които са ни възпитавали, и ние сме ги уважавали. Колко по-голямо тогава трябва да е подчинението ни към нашия духовен Баща, за да живеем!
10. Нашите земни бащи ни възпитаваха за кратко и така, както считаха за най-добре, а Бог ни възпитава за наше добро, за да можем да станем святи като него.
11. Когато ни възпитават, това не носи радост, а скръб, но по-късно, след като сме се поучили, получаваме мир, защото започваме да живеем праведно.