8. Защото вярваше, Авраам послуша Бога, когато той го призова да тръгне към обещаната му в наследство земя, и замина, макар че не знаеше къде всъщност отива.
9. Защото вярваше, той живя в обещаната земя като чужденец. Живя в шатри с Исаак и Яков, които бяха наследници заедно с него на същото обещание,
10. защото очакваше града с вечни основи, чийто архитект и строител е Бог.
11. Защото вярваше, Авраам се сдоби с дете въпреки напредналата си възраст и безплодието на Сара, понеже счете за верен Онзи, който бе дал обещанието.
12. И така, от този човек, който бе на прага на смъртта, се народиха потомци, многобройни като звездите на небето и неизброими като песъчинките на морския бряг.
13. До последния си ден всички тези хора живяха, вярвайки. Те не получиха обещанията, а само ги зърнаха отдалеч и ги приветстваха. Те открито признаваха, че са само чужденци, които посещават земята.
14. Хора, които говорят така, показват, че търсят страна за своя родина.
15. Ако имаха предвид тази, която бяха напуснали, можеха да се завърнат там.
16. Но те копнееха за по-добра – тоест за небесна страна. Заради това Бог не се срамува да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.
17. Защото вярваше, Авраам бе готов да принесе в жертва Исаак, когато Бог поиска да го изпита. Да, този, който получи обещанията, бе готов да принесе в жертва единствения си син,
18. за когото Бог му бе казал: „Чрез Исаак ще дойдат потомците ти.“
19. Авраам разсъди, че Бог може дори да възкресява от мъртвите, и в известен смисъл сякаш си върна Исаак оттам, когато Бог го възпря да извърши това жертвоприношение.
20. Защото вярваше, Исаак благослови Яков и Исав за онова, което им предстоеше.