5. Защото вярваше, Енох бе пренесен в друг живот, без някога да умре. Тялото му не беше открито – Бог бе пренесъл Енох, и съществува свидетелството, че преди да бъде пренесен, той е радвал Бога.
6. Ако човек няма вяра, е невъзможно да радва Бога. Който отива при Бога, трябва да вярва, че той съществува и възнаграждава всеки, който наистина го търси.
7. Защото вярваше, когато Ной бе предупреден за неща, които никой още не виждаше, той прие всичко за истина и построи своя кораб, за да спаси семейството си. Чрез вярата си Ной осъди света и наследи праведността, която идва чрез вяра.
8. Защото вярваше, Авраам послуша Бога, когато той го призова да тръгне към обещаната му в наследство земя, и замина, макар че не знаеше къде всъщност отива.
9. Защото вярваше, той живя в обещаната земя като чужденец. Живя в шатри с Исаак и Яков, които бяха наследници заедно с него на същото обещание,
10. защото очакваше града с вечни основи, чийто архитект и строител е Бог.
11. Защото вярваше, Авраам се сдоби с дете въпреки напредналата си възраст и безплодието на Сара, понеже счете за верен Онзи, който бе дал обещанието.
12. И така, от този човек, който бе на прага на смъртта, се народиха потомци, многобройни като звездите на небето и неизброими като песъчинките на морския бряг.
13. До последния си ден всички тези хора живяха, вярвайки. Те не получиха обещанията, а само ги зърнаха отдалеч и ги приветстваха. Те открито признаваха, че са само чужденци, които посещават земята.
14. Хора, които говорят така, показват, че търсят страна за своя родина.
15. Ако имаха предвид тази, която бяха напуснали, можеха да се завърнат там.
16. Но те копнееха за по-добра – тоест за небесна страна. Заради това Бог не се срамува да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.
17. Защото вярваше, Авраам бе готов да принесе в жертва Исаак, когато Бог поиска да го изпита. Да, този, който получи обещанията, бе готов да принесе в жертва единствения си син,
18. за когото Бог му бе казал: „Чрез Исаак ще дойдат потомците ти.“