14. защото с една жертва той направи онези, които са станали святи, съвършени завинаги.
15. Святият Дух също ни потвърждава това. Първо той казва:
16. „Това е заветът, който ще сключа с тяхслед онези дни, казва Господ:в сърцата им ще вложа законите си,в умовете им ще ги напиша.“
17. А след тези думи допълва:„И греховете и злодеянията имникога вече няма да си спомня.“
18. Щом те са простени, значи жертва за грях повече не е нужна.
19. Братя и сестри, чрез кръвта на Исус можем уверено да влезем в Най-Святото Място
20. по нов и жив път, който той отвори за нас през завесата, тоест чрез своето тяло.
21. Имаме велик свещеник над Божия дом.
22. Затова, след като сърцата ни са напръскани, за да се очистим от виновна съвест, и след като сме измили телата си с чиста вода, да се приближим към Бога с искрени сърца и непоколебима вяра.
23. Нека здраво се хванем за надеждата, която изповядваме, защото Онзи, който даде обещанието, държи на думата си.
24. Да се отнасяме с разбиране един към друг и да се насърчаваме към любов и добри дела.
25. Да не преставаме да се събираме, какъвто навик имат някои, и да се подкрепяме помежду си; и все по-често да го правим, виждайки, че Денят наближава.
26. Ако съзнателно продължаваме да съгрешаваме, след като напълно сме познали истината, за нашите грехове няма да има друго жертвоприношение.
27. Остава ни само ужасяващото очакване на съда и яростния огън, който ще погълне онези, които се противопоставят на Бога.
28. Всеки, който отказва да се подчини на закона на Моисей, безмилостно се осъжда на смърт въз основа на показания на двама или трима свидетели.
29. Помислете тогава какво по-страшно наказание заслужава онзи, който е потъпкал Божия Син, показал е пълно неуважение към кръвта на завета, чрез която е станал свят, и е обидил Духа на благодатта!
30. Познаваме Онзи, който каза: „Мое е отмъщението. Аз ще отплатя.“ и също: „Господ ще съди своя народ.“
31. Ужасно е да попаднеш в ръцете на живия Бог.
32. Спомнете си дните в началото, когато бяхте току-що просветени. Вие трябваше да понесете предизвикателството на жестоки страдания.
33. Понякога търпяхте обиди и мъчения пред очите на всички, друг път споделяхте страданията на онези, които бяха подложени на такова отношение.