8. Друг ученик на Исус (Андрей – братът на Симон Петър) му каза:
9. „Едно момченце тук има пет ечемичени хляба и две риби, но какво е това за толкова много народ?“
10. Исус отговори: „Кажете на хората да седнат.“ (На това място имаше много трева.) Всички насядаха. (Мъжете бяха около пет хиляди.)
11. Тогава Исус взе хлябовете, благодари на Бога и раздаде на седналите на тревата, като всеки взе колкото искаше. Същото направи и с рибата.
12. Когато всички се нахраниха, Исус каза на учениците си: „Съберете останалите парчета, за да не се хвърли нищо!“
13. И учениците събраха останалото от петте ечемичени хляба и напълниха дванадесет големи кошници с къшеи, след като всички бяха яли.
14. Когато видяха знамението, което Исус извърши, хората започнаха да говорят: „Този човек наистина е Пророкът, който трябваше да дойде в света.“
15. Исус разбра, че искат насила да го заставят да стане цар и затова отново отиде на хълма сам.
16. Привечер учениците му слязоха до езерото.
17. Вече беше тъмно, а Исус още не се беше върнал. Те се качиха на една лодка и се отправиха през езерото към Капернаум.
18. Духаше силен вятър и вълните ставаха все по-големи.
19. Бяха гребали пет-шест километра, когато видяха Исус да върви по водата, приближавайки се към лодката, и се изплашиха.
20. Но той им каза: „Не се страхувайте! Аз съм!“
21. Тогава учениците с радост го взеха в лодката и тя веднага стигна до мястото, към което бяха тръгнали.