1. След това Исус премина на другия бряг на Галилейското езеро (или Тивериадското езеро)
2. и много хора го последваха, защото бяха видели знаменията над болни хора, които бе извършил.
3. Исус се изкачи на хълма и седна там с учениците си.
4. Наближаваше юдейският празник Пасха.
5. Исус вдигна поглед и като видя, че към него идват много хора, каза на Филип: „Къде можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним всички тези хора?“
6. (Той каза това само за да изпита Филип, защото вече знаеше какво ще направи.)
7. Филип отговори: „И с двеста динария пак няма да можем да купим достатъчно хляб, за да нахраним тези хора – всеки ще получи само по един залък.“
8. Друг ученик на Исус (Андрей – братът на Симон Петър) му каза:
9. „Едно момченце тук има пет ечемичени хляба и две риби, но какво е това за толкова много народ?“
10. Исус отговори: „Кажете на хората да седнат.“ (На това място имаше много трева.) Всички насядаха. (Мъжете бяха около пет хиляди.)
11. Тогава Исус взе хлябовете, благодари на Бога и раздаде на седналите на тревата, като всеки взе колкото искаше. Същото направи и с рибата.
12. Когато всички се нахраниха, Исус каза на учениците си: „Съберете останалите парчета, за да не се хвърли нищо!“
13. И учениците събраха останалото от петте ечемичени хляба и напълниха дванадесет големи кошници с къшеи, след като всички бяха яли.
14. Когато видяха знамението, което Исус извърши, хората започнаха да говорят: „Този човек наистина е Пророкът, който трябваше да дойде в света.“
15. Исус разбра, че искат насила да го заставят да стане цар и затова отново отиде на хълма сам.
16. Привечер учениците му слязоха до езерото.
17. Вече беше тъмно, а Исус още не се беше върнал. Те се качиха на една лодка и се отправиха през езерото към Капернаум.
18. Духаше силен вятър и вълните ставаха все по-големи.
19. Бяха гребали пет-шест километра, когато видяха Исус да върви по водата, приближавайки се към лодката, и се изплашиха.
20. Но той им каза: „Не се страхувайте! Аз съм!“
21. Тогава учениците с радост го взеха в лодката и тя веднага стигна до мястото, към което бяха тръгнали.
22. На следващия ден множеството, което беше останало на другия бряг на езерото и знаеше, че там има само една лодка, разбра, че Исус не се е качил на нея с учениците си и че те са заминали сами.
23. Тогава от Тивериада дойдоха няколко лодки и спряха на брега близо до мястото, където хората бяха яли хляба, след като Господ беше казал благодарствена молитва.
24. И като видяха, че нито Исус, нито учениците му са там, хората се качиха в лодките и отидоха в Капернаум да го търсят.
25. Когато го намериха на другия бряг на езерото, го попитаха: „Учителю, кога дойде тук?“
26. Исус отговори: „Уверявам ви: търсите ме не заради знаменията, които видяхте да върша, а защото ядохте хляб и се наситихте.
27. Трудете се не за нетрайната храна, а за храната, която трае вечно и носи вечен живот. Човешкият Син ще ви даде тази храна, защото върху него Бог Отец е положил своя печат на одобрение.“
28. Хората го попитаха: „Какво трябва да правим, за да вършим делата, които Бог изисква?“
29. Исус отговори: „Това, което Бог иска от вас, е да вярвате в Онзи, когото той изпрати.“
30. А хората попитаха: „Какво знамение ще извършиш, за да видим и да ти повярваме? Какво ще направиш?
31. Нашите предци ядоха манна в пустинята, както е казано в Писанията: «Даде им да ядат хляб от небето.»“
32. Тогава Исус им отговори: „Уверявам ви: не Моисей ви даде хляб от небето, а моят Баща ви дава истинския хляб от небето,
33. защото Божият хляб е Този, който слиза от небето и дава живот на света.“
34. Те му казаха: „Господине, давай ни винаги този хляб.“
35. Исус им каза: „Аз съм хлябът, който дава живот. Който дойде при мен, никога няма да огладнее, и който повярва в мен, никога няма да ожаднее.
36. Но и по-рано ви казах, че ме видяхте, и пак не вярвате.
37. Всеки, който Отец ми дава, ще дойде при мен и който дойде при мен, никога няма да го отпратя,
38. защото слязох от небето не да върша каквото аз искам, а каквото Онзи, който ме е изпратил, иска.
39. Това е волята на Онзи, който ме изпрати: да не загубя нито един от тези, които той ми е дал, а да възкреся всички в последния ден.
40. Това е волята на моя Баща: всеки, който види Сина и повярва в него, да има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден.“
41. Тогава някои юдеи започнаха да негодуват против него, защото той каза: „Аз съм хлябът, слязъл от небето.“
42. „Това не е ли Исус, синът на Йосиф? Ние познаваме баща му и майка му! Как може сега да казва, че е слязъл от небето?“ – говореха те.
43. Исус им отвърна: „Престанете да негодувате помежду си.
44. Никой не може да дойде при мен, освен ако Отец, който ме изпрати, не го привлече. И аз ще го възкреся в последния ден.
45. Пророците писаха: «И всички ще бъдат научени от Бога.» Всеки, който слуша Отца и се учи от него, идва при мен.
46. Но никой не е видял Отца, освен Онзи, който е дошъл от Бога. Той е единственият, който е видял Отца.
47. Уверявам ви: който вярва, има вечен живот.
48. Аз съм хлябът, който дава живот.
49. Вашите предци ядоха манна в пустинята, но и те умряха.
50. Аз съм хлябът, който слиза от небето, и който яде от него, никога няма да умре.
51. Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който яде този хляб, ще живее вечно. И хлябът, който ще дам, е моята плът, която ще дам, за да живее светът.“
52. Тогава юдеите започнаха да спорят помежду си: „Как може да ни даде да ядем плътта му?“
53. Исус им каза: „Уверявам ви: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта му, няма да имате живот в себе си.
54. Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има вечен живот и аз ще го възкреся в последния ден.
55. Плътта ми е истинската храна, а кръвта ми – истинското питие.
56. Който яде плътта ми и пие кръвта ми, живее в мен и аз живея в него.
57. Както Отец, който дава живот, ме изпрати и аз живея поради Отца, така също и този, който яде от мен, ще живее поради мен.
58. Вашите предци ядоха манна, но умряха, а това е хлябът, слязъл от небето, и който яде този хляб, ще живее вечно.“
59. Исус каза това, докато поучаваше в синагогата в Капернаум.
60. Като чуха това, много от учениците му казаха: „Трудно е това учение. Кой може да го приеме?“
61. Исус знаеше, че учениците му се оплакват за това и им каза: „Тревожи ли ви това учение?
62. Ами ако видите Човешкият Син да се връща там, където е бил преди?
63. Не плътта дава живот, а духът. Думите, които ви говорих, са дух и те дават живот,
64. но някои от вас не вярват.“ (Защото още от самото начало Исус знаеше кои са хората, които не вярват, както и кой е този, който щеше да го предаде.)
65. Той добави: „Заради това ви казах, че никой не може да дойде при мен, докато Отец не направи това възможно за него.“
66. Оттогава много от учениците му се върнаха назад и престанаха да го следват.
67. Исус попита дванадесетте: „И вие ли искате да си тръгнете?“
68. Симон Петър отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи, които дават вечен живот.
69. Ние вярваме и знаем, че ти си Святият на Бога.“
70. Тогава Исус отвърна: „Не ви ли избрах аз вас дванадесетте? Но един от вас е дявол.“
71. (Той говореше за Юда, сина на Симон Искариот, защото Юда щеше да го предаде, макар че бе един от дванадесетте.)