20. Но той им каза: „Не се страхувайте! Аз съм!“
21. Тогава учениците с радост го взеха в лодката и тя веднага стигна до мястото, към което бяха тръгнали.
22. На следващия ден множеството, което беше останало на другия бряг на езерото и знаеше, че там има само една лодка, разбра, че Исус не се е качил на нея с учениците си и че те са заминали сами.
23. Тогава от Тивериада дойдоха няколко лодки и спряха на брега близо до мястото, където хората бяха яли хляба, след като Господ беше казал благодарствена молитва.
24. И като видяха, че нито Исус, нито учениците му са там, хората се качиха в лодките и отидоха в Капернаум да го търсят.
25. Когато го намериха на другия бряг на езерото, го попитаха: „Учителю, кога дойде тук?“
26. Исус отговори: „Уверявам ви: търсите ме не заради знаменията, които видяхте да върша, а защото ядохте хляб и се наситихте.
27. Трудете се не за нетрайната храна, а за храната, която трае вечно и носи вечен живот. Човешкият Син ще ви даде тази храна, защото върху него Бог Отец е положил своя печат на одобрение.“
28. Хората го попитаха: „Какво трябва да правим, за да вършим делата, които Бог изисква?“
29. Исус отговори: „Това, което Бог иска от вас, е да вярвате в Онзи, когото той изпрати.“
30. А хората попитаха: „Какво знамение ще извършиш, за да видим и да ти повярваме? Какво ще направиш?
31. Нашите предци ядоха манна в пустинята, както е казано в Писанията: «Даде им да ядат хляб от небето.»“
32. Тогава Исус им отговори: „Уверявам ви: не Моисей ви даде хляб от небето, а моят Баща ви дава истинския хляб от небето,
33. защото Божият хляб е Този, който слиза от небето и дава живот на света.“
34. Те му казаха: „Господине, давай ни винаги този хляб.“
35. Исус им каза: „Аз съм хлябът, който дава живот. Който дойде при мен, никога няма да огладнее, и който повярва в мен, никога няма да ожаднее.
36. Но и по-рано ви казах, че ме видяхте, и пак не вярвате.
37. Всеки, който Отец ми дава, ще дойде при мен и който дойде при мен, никога няма да го отпратя,