16. (Първоначално учениците му не разбраха това, но когато Исус бе издигнат в слава, те си спомниха, че това бе писано за него и че те бяха направили тези неща за него.)
17. Тези, които бяха с Исус, когато възкреси Лазар от мъртвите и му заповяда да излезе от гробницата, започнаха да разказват на всички за станалото.
18. Затова и множеството бе излязло да го посрещне, защото бяха чули, че той е извършил това знамение.
19. Тогава фарисеите казаха помежду си: „Вижте, че не постигаме нищо! Ето, целият свят е тръгнал след него!“
20. Сред дошлите в Ерусалим на поклонение за празника Пасха имаше и някои гърци.
21. Те отидоха при Филип, който беше от галилейския град Витсаида, и започнаха да го молят: „Господине, искаме да видим Исус.“
22. Филип отиде и каза на Андрей, след което двамата отидоха и казаха на Исус.
23. Исус им отговори: „Дойде времето Човешкият Син да се прослави.
24. Уверявам ви: ако пшениченото зърно не падне на земята и не умре, то си остава само едно, но ако умре, ражда много зърна.
25. Който обича живота си, ще го загуби, а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
26. Който ми служи, трябва да ме следва. Където съм аз, там трябва да бъде и моят служител. Отец ще почете всеки, който ми служи.