1. Шест дни преди Пасхата Исус отиде във Витания, където живееше Лазар, когото той беше възкресил от мъртвите.
2. Там му приготвиха вечеря и Марта поднасяше храната. Лазар беше един от тези, които се хранеха заедно с Исус.
3. Тогава Мария донесе около една литра скъпо миро от чист нард и го изля върху нозете на Исус, а после ги избърса с косата си. Благоуханието на маслото изпълни цялата къща.
4. Един от учениците на Исус, Юда Искариотски, който по-късно щеше да го предаде, каза:
5. „Това миро, което струва триста динария, трябваше да бъде продадено и парите да се дадат на бедните.“
6. (Той каза това не от загриженост за бедните, а защото беше крадец – държеше касата и често си взимаше пари оттам.)
7. Тогава Исус отговори: „Не я спирай! Нека направи това за деня на моето погребение.
8. Бедните винаги ще бъдат с вас, но аз няма винаги да съм с вас.“
9. Много от юдеите чуха, че Исус е във Витания и отидоха там не само заради него, а и за да видят Лазар, когото Исус беше възкресил от мъртвите.
10. Тогава главните свещеници решиха да убият и Лазар,
11. защото заради него много юдеи ги оставяха и започваха да вярват в Исус.
12. На следващия ден многото хора, дошли в Ерусалим за Пасхата, чуха, че Исус ще пристигне в града.
13. Те взеха палмови клонки и излязоха да го посрещнат с възгласи:„«Осанна!Благословен да бъде този,който идва в името на Господа!»Благословен да бъдецарят на Израел!“
14. Исус намери едно магаренце и се качи на него, както е казано в Писанието:
15. „Не се страхувай, Сионе!Виж! Твоят цар идва,възседнал магаренце.“
16. (Първоначално учениците му не разбраха това, но когато Исус бе издигнат в слава, те си спомниха, че това бе писано за него и че те бяха направили тези неща за него.)
17. Тези, които бяха с Исус, когато възкреси Лазар от мъртвите и му заповяда да излезе от гробницата, започнаха да разказват на всички за станалото.
18. Затова и множеството бе излязло да го посрещне, защото бяха чули, че той е извършил това знамение.
19. Тогава фарисеите казаха помежду си: „Вижте, че не постигаме нищо! Ето, целият свят е тръгнал след него!“
20. Сред дошлите в Ерусалим на поклонение за празника Пасха имаше и някои гърци.
21. Те отидоха при Филип, който беше от галилейския град Витсаида, и започнаха да го молят: „Господине, искаме да видим Исус.“
22. Филип отиде и каза на Андрей, след което двамата отидоха и казаха на Исус.
23. Исус им отговори: „Дойде времето Човешкият Син да се прослави.
24. Уверявам ви: ако пшениченото зърно не падне на земята и не умре, то си остава само едно, но ако умре, ражда много зърна.
25. Който обича живота си, ще го загуби, а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
26. Който ми служи, трябва да ме следва. Където съм аз, там трябва да бъде и моят служител. Отец ще почете всеки, който ми служи.
27. Сега душата ми е развълнувана и не зная дали да кажа: «Отче, избави ме от това страдание!» Но нали затова съм дошъл на този свят, за да страдам!
28. Отче, прослави името си!“Тогава от небето се разнесе глас: „Прославил съм го и пак ще го прославя!“
29. Хората, които бяха там и чуха, помислиха, че това е гръм. Други пък казаха: „Ангел му говори.“
30. В отговор Исус им каза: „Не заради мен дойде този глас, а заради вас.
31. Настъпи часът този свят да бъде съден. Сега управителят на този свят ще бъде изгонен.
32. Когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички хора към себе си.“
33. (Той каза това, за да посочи с каква смърт ще умре.)
34. Хората му отговориха: „Но от закона знаем, че Месията ще живее вечно. Защо казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е този Човешки Син?“
35. Тогава Исус им каза: „Светлината ще бъде сред вас още малко. Затова вървете, докато имате светлината, за да не ви погълне мракът. Който върви в тъмнина, не знае къде отива.
36. Доверете се на светлината, докато все още я имате, за да станете хора, които принадлежат на светлината.“ Като каза това, Исус си тръгна и се скри от тях.
37. Въпреки че беше извършил тези знамения пред очите им, те не повярваха в него,
38. за да се изпълни казаното от пророк Исая:„Господи, кой повярвана посланието ни?И на кого Господ разкри силата си?“
39. Затова те не можеха да повярват, защото Исая беше казал още:
40. „Бог заслепи очите ими вкамени сърцата им,за да не видят с очите си,нито да разберат със сърцата си,и се обърнат към мен,за да ги излекувам.“
41. Исая каза това, защото видя славата на Исус и говори за него.
42. Дори и сред юдейските водачи имаше много хора, които бяха повярвали в Исус, но поради страх от фарисеите не признаваха това открито, за да не бъдат отлъчени от синагогата.
43. Те обичаха хорските хвалби повече, отколкото похвалите от Бога.
44. Исус каза високо: „Който вярва в мен, вярва не само в мен, но и в Онзи, който ме изпрати.
45. И който вижда мен, вижда Онзи, който ме изпрати.
46. Дойдох на света като светлина, за да не може никой, който вярва в мен, да остане в тъмнина.
47. Ако някой чуе думите ми и не им се подчинява, аз няма да го съдя, защото не съм дошъл, за да съдя света, а за да го спася.
48. Има кой да съди този, който ме отхвърля и не приема думите ми. Словото, което съм говорил, ще го съди в последния ден.
49. Защото аз говорех не от себе си, а самият Отец, който ме изпрати, ми заповяда какво да говоря и да поучавам.
50. Аз зная, че неговата заповед носи вечен живот. Така че това, което говоря, е същото, което Отец ми каза.“