37. После взе със себе си Петър и двамата Зеведееви синове и започна да тъгува и да се терзае.
38. Каза им: „Душата ми се раздира от скръб. Останете тук и бъдете нащрек заедно с мен.“
39. След това Исус се отдалечи малко от тях, падна по очи и започна да се моли: „Отче мой, ако е възможно, нека тази чаша ме отмине! Но направи така, както искаш ти, а не както искам аз.“
40. След това се върна при учениците си и ги завари заспали. Той каза на Петър: „Нима не можахте един час да останете нащрек заедно с мен?
41. Бъдете нащрек и се молете, за да не се поддадете на изкушение. Духът ви иска да извърши онова, което е правилно, но тялото ви е слабо.“
42. За втори път Исус се отдалечи и започна да се моли: „Отче мой, ако не е възможно тази чаша да ме отмине, без да я изпия, моля се волята ти да се изпълни.“
43. След това се върна при учениците си и отново ги завари заспали, защото клепачите им бяха натежали.
44. Той ги остави и отиде да се моли за трети път, като каза същите думи.
45. След това се върна при учениците си и каза: „Още ли спите и си почивате? Дойде времето Човешкият Син да бъде предаден в ръцете на грешни хора.
46. Станете! Да вървим. Ето – идва този, който ще ме предаде!“
47. Докато Исус казваше това, дойде Юда – един от дванадесетте ученика. С него имаше много хора с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и старейшините на народа.
48. Този, който щеше да го предаде, се беше уговорил с тях да им даде знак: „Когото целуна, той е. Него хванете!“