1. След като изрече всички тези думи, Исус каза на учениците си:
2. „Знаете, че след два дни е Пасха и на този ден Човешкият Син ще бъде предаден, за да го разпънат на кръст.“
3. Тогава главните свещеници и юдейските старейшини се събраха в двора на първосвещеника Каяфа
4. и се наговориха да хванат Исус чрез измама и да го убият.
5. Но си казваха: „Не трябва да го арестуваме по време на празника, за да не се разбунтува народът.“
6. Исус беше във Витания, в къщата на Симон прокажения,
7. когато една жена се приближи до него с алабастров съд, пълен със скъпо миро, и го изля на главата му, докато той се хранеше.
8. Учениците видяха това, ядосаха се и говореха помежду си: „Защо беше нужно такова прахосничество?
9. Това миро можеше да се продаде за много пари, които да се раздадат на бедните.“
10. Но Исус знаеше какво си мислят и им каза: „Защо тревожите жената? Тя извърши нещо прекрасно за мен.
11. С вас винаги ще има бедни, но аз няма да съм винаги с вас.
12. Тя изля това миро върху тялото ми, за да ме приготви за моето погребение.
13. Истина ви казвам: където и да се провъзгласява тази Блага вест по целия свят, ще се разказва също и за това, което тя извърши, за да я помнят хората.“
14. Тогава един от дванадесетте ученика, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници
15. и каза: „Колко ще ми дадете, ако ви предам Исус?“ Те му предложиха тридесет сребърника
16. и от този момент Юда зачака най-подходящото време, за да им предаде Исус.
17. В първия ден на празника на безквасните хлябове учениците дойдоха при Исус и казаха: „Къде искаш да ти приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“
18. Исус отговори: „Идете в града при един човек, когото познавам, и му кажете: «Учителят заръча: Определеното време наближава. Ще празнувам Пасха с учениците си в твоя дом.»“
19. Учениците направиха както им каза Исус и приготвиха пасхалното ядене.
20. Вечерта Исус седеше на масата с дванадесетте си ученика.
21. Докато се хранеха, той каза: „Истина ви казвам: един от вас ще ме предаде!“
22. Учениците много се наскърбиха и един след друг започнаха да го питат: „Господи, не съм аз, нали?“
23. Исус отговори: „Ще ме предаде този, който е натопил ръката си в блюдото заедно с мен.
24. Човешкият Син ще си иде, точно както казват Писанията за него, но горко на онзи, който го предаде. За този човек щеше да бъде по-добре никога да не се беше раждал.“
25. Юда, който щеше да го предаде, попита: „Не съм аз, нали, Учителю?“Исус отговори: „Сам го каза.“
26. Докато се хранеха, Исус взе хляба, благодари на Бога и го разчупи. После го даде на учениците си и каза: „Вземете и яжте. Това е моето тяло.“
27. След това взе чашата, благодари на Бога и я даде на учениците, като им каза: „Нека всеки от вас пие,
28. защото това е моята кръв на завета, който Бог сключва с вас. Тя се пролива за много хора, за да бъдат простени греховете им.
29. Казвам ви: няма вече да пия от това вино до онзи ден, в който ще пия с вас ново вино в царството на моя Баща.“
30. След това изпяха един химн и отидоха на Елеонската планина.
31. Исус каза на учениците: „Заради това, което ще ми се случи, тази нощ всички вие ще се разбягате и ще ме изоставите, защото Писанието казва:«Ще убия овчаряи овцете ще се разбягат.»
32. Но след като бъда възкресен, ще отида в Галилея преди вас.“
33. Петър каза: „Дори всички останали да те изоставят заради това, което ще ти се случи, аз никога няма да те изоставя.“
34. Исус отвърна: „Истина ти казвам: тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще си се отрекъл от мен.“
35. Но Петър му каза: „Никога няма да се отрека от теб, дори ако трябва да умра заедно с теб.“ Същото заявиха и всички останали ученици.
36. Тогава Исус отиде с тях на едно място, наречено Гетсимания, и им каза: „Поседете тук, докато отида там да се помоля.“
37. После взе със себе си Петър и двамата Зеведееви синове и започна да тъгува и да се терзае.
38. Каза им: „Душата ми се раздира от скръб. Останете тук и бъдете нащрек заедно с мен.“
39. След това Исус се отдалечи малко от тях, падна по очи и започна да се моли: „Отче мой, ако е възможно, нека тази чаша ме отмине! Но направи така, както искаш ти, а не както искам аз.“
40. След това се върна при учениците си и ги завари заспали. Той каза на Петър: „Нима не можахте един час да останете нащрек заедно с мен?
41. Бъдете нащрек и се молете, за да не се поддадете на изкушение. Духът ви иска да извърши онова, което е правилно, но тялото ви е слабо.“
42. За втори път Исус се отдалечи и започна да се моли: „Отче мой, ако не е възможно тази чаша да ме отмине, без да я изпия, моля се волята ти да се изпълни.“
43. След това се върна при учениците си и отново ги завари заспали, защото клепачите им бяха натежали.
44. Той ги остави и отиде да се моли за трети път, като каза същите думи.
45. След това се върна при учениците си и каза: „Още ли спите и си почивате? Дойде времето Човешкият Син да бъде предаден в ръцете на грешни хора.
46. Станете! Да вървим. Ето – идва този, който ще ме предаде!“
47. Докато Исус казваше това, дойде Юда – един от дванадесетте ученика. С него имаше много хора с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници и старейшините на народа.
48. Този, който щеше да го предаде, се беше уговорил с тях да им даде знак: „Когото целуна, той е. Него хванете!“
49. Юда се приближи до Исус и му каза: „Здравей, Учителю!“ И го целуна.
50. Исус отговори: „Приятелю, направи това, за което си дошъл.“Тогава мъжете се приближиха, сграбчиха Исус и го арестуваха.
51. Когато се случи това, един от учениците му изтегли ножа си, удари с него слугата на първосвещеника и му отряза ухото.
52. Исус му каза: „Прибери ножа си на мястото му. Който вади нож, от нож умира.
53. Нима мислиш, че не мога да помоля моя Баща и той незабавно да изпрати повече от дванадесет легиона ангели да ми помогнат?
54. Но как тогава ще се изпълни казаното в Писанията, че всичко трябва да стане по този начин?“
55. След това Исус каза на тълпите хора: „Идвате да ме хванете с ножове и сопи, сякаш съм престъпник. Всеки ден седях в храма и поучавах, но не ме арестувахте.
56. Всичко това обаче става, за да се изпълни писаното от пророците.“ Тогава всички ученици го оставиха и избягаха.
57. Хората, които арестуваха Исус, го отведоха в дома на първосвещеника Каяфа, където се бяха събрали законоучителите и старейшините.
58. Петър следваше Исус на разстояние и влезе след него в двора на първосвещеника, където седна със стражите, за да види какво ще стане.
59. Главните свещеници и целият Синедрион се опитваха да намерят лъжесвидетели срещу Исус, за да могат да го убият.
60. Много хора дойдоха и дадоха лъжливи показания, но въпреки това съветът не можеше да намери причина да го убие. Накрая дойдоха двама души
61. и заявиха: „Този човек каза: «Мога да разруша Божия храм и да го построя отново за три дни.»“
62. Тогава първосвещеникът се изправи и каза на Исус: „Тези хора свидетелстват срещу теб. Няма ли да кажеш нещо за това, в което те обвиняват?“
63. Но Исус не отговори.Първосвещеникът отново му каза: „Заклевам те в живия Бог! Кажи ни, ти ли си Месията, Божият Син?“
64. Исус отговори: „Сам го каза. Но казвам ви: отсега нататък ще виждате Човешкия Син да седи от дясната страна на Всемогъщия и да идва на небесните облаци.“
65. Тогава първосвещеникът разкъса дрехите си и каза: „Този човек богохулства! Нима ни са нужни други свидетели? Току-що чухте богохулството.
66. Какво отсъждате?“Юдеите отговориха: „Той е виновен и трябва да умре.“
67. И започнаха да го заплюват в лицето, да го бият с юмруци и да му удрят плесници.
68. „Покажи ни, че си пророк, ти, който твърдиш, че си Месията! Отгатни кой те удари!“ – казваха те.
69. През това време Петър седеше в двора. Една прислужница се приближи до него и каза: „Ти също беше с Исус от Галилея.“
70. Но Петър отрече пред всички с думите: „Не зная за какво говориш.“
71. След това излезе от двора, а на вратата го видя друга прислужница, която каза пред хората там: „Този човек беше с Исус от Назарет.“
72. И още веднъж Петър отрече, като се закле: „Не познавам този човек!“
73. Малко след това няколко души, които стояха там, се приближиха до Петър и му казаха: „Ти наистина си един от онези, които го следваха. Начинът, по който говориш, те издава.“
74. Тогава той започна да се проклина и да им се кълне: „Не познавам този човек!“ Точно тогава пропя петел.
75. Петър си спомни какво му беше казал Исус: „Преди да пропее петелът, ще си се отрекъл от мен три пъти.“ После излезе навън и горчиво заплака.