6. Като чуха това, учениците така се изплашиха, че паднаха по очи.
7. Но Исус се доближи до тях, докосна ги и им каза: „Станете! Не се страхувайте!“
8. Те вдигнаха поглед и не видяха никого освен Исус.
9. Когато слизаха от хълма, Исус им нареди: „Не казвайте на никого за това, което видяхте, преди Човешкият Син да възкръсне от мъртвите.“
10. Учениците го попитаха: „Защо законоучителите казват, че първо трябва да дойде Илия?“
11. Исус отговори: „Илия идва и той ще внесе отново ред във всичко.
12. Но казвам ви: Илия вече дойде, ала хората не го познаха и се отнесоха с него така, както им бе угодно. По същия начин ще накарат да страда и Човешкия Син.“
13. Тогава учениците разбраха, че Исус им говори за Йоан Кръстител.
14. Когато Исус и учениците му се върнаха при хората, към него се приближи един човек и падна на колене,
15. казвайки: „Господи, смили се над сина ми! Той има епилепсия и ужасно страда. Често пада в огъня или във водата.
16. Водих го при учениците ти, но те не можаха да го излекуват.“
17. Исус отвърна: „Поколение без никаква вяра и заблудено от правия път! Докога трябва да бъда с вас? Докога трябва да продължавам да ви търпя? Доведете момчето тук при мен!“
18. Исус заповяда на демона да излезе и той напусна тялото на момчето. В същия миг то оздравя.
19. Когато Исус остана сам, учениците му се приближиха към него и го попитаха: „Защо не успяхме да прогоним демона от момчето?“
20. Исус отговори: „Защото вярата ви е малка! Истина ви казвам: ако имате вяра колкото едно синапено зрънце, можете да заповядате на тази планина: «Премести се оттук там!» и тя ще се премести. И нищо няма да е невъзможно за вас.“