21. Исус попита баща му: „Откога има такива пристъпи?“„От дете“ – отговори той. –
22. Духът често го хвърля в огън или във вода, за да го погуби. Ако можеш да направиш нещо, смили се над нас и ни помогни!“
23. Исус отвърна: „«Ако можеш» ли каза? За онзи, който вярва, всичко е възможно.“
24. Веднага бащата на детето извика: „Вярвам! Помогни на вярата ми да стане по-силна.“
25. Като видя, че край тях започнаха да се събират много хора, Исус се обърна към злия дух и му каза: „Душе, пречещ на това момче да чува и говори, заповядвам ти да излезеш от момчето и никога вече да не влизаш в него!“
26. Злият дух изкрещя, сгърчи силно момчето и излезе от него. То лежеше като мъртво и много от хората си помислиха, че е умряло.
27. Тогава Исус го хвана за ръка, помогна му да се изправи и то стана.
28. После, когато влезе в къщата и остана насаме с учениците си, те го попитаха: „Защо ние не можахме да прогоним духа?“
29. Исус им отговори: „Този вид може да бъде прогонен само чрез молитва.“
30. После напуснаха това място и тръгнаха през Галилея. Исус не искаше никой да знае къде са,
31. за да може да бъде сам с учениците си и да ги учи. Той им каза: „Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на хора, които ще го убият, но три дни след това ще възкръсне.“
32. Те не разбраха думите му, но не смееха да го попитат какво означават.
33. Когато стигнаха в Капернаум и влязоха в една къща, Исус попита учениците: „За какво спорехте по пътя?“