14. Исус отново събра народа при себе си и каза: „Слушайте ме всички и разберете това:
15. нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни. Човек се осквернява от нещата, които излизат от него.“
17. След това Исус остави хората и влезе в къщата. Там учениците му го попитаха за смисъла на тази притча.
18. Той им каза: „И вие ли не разбирате? Нима не знаете, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?
19. Нали не отива в ума, а в стомаха му, и после се изхвърля навън?“ (По този начин Исус обяви, че няма храна, която е грешно да се яде.)
20. И каза: „Онова, което излиза от човека, го прави осквернен,
21. защото вътре в него, в ума му, там се зараждат зли помисли, сексуални грехове, кражби, убийства,
22. изневери, алчност, злоба, измама, разврат, завист, клевета, високомерие и глупост.
23. Всички тези злини излизат отвътре и оскверняват човека.“
24. Исус напусна това място и отиде в земите край Тир. Влезе в една къща и не искаше никой да узнае, че е там, но не можа да запази в тайна присъствието си.
25. Случи се така, че една жена, чиято дъщеря беше обладана от зъл дух, чу за Исус, веднага дойде при него и падна в краката му.
26. Тази жена беше гъркиня, родом от Финикия, провинция в Сирия. Тя започна да моли Исус да прогони демона от дъщеря й.
27. Исус й каза: „Първо децата трябва да се нахранят, защото не е редно да им вземеш хляба и да го хвърлиш на кучетата.“