44. Тези, които ядоха, бяха пет хиляди мъже.
45. След това веднага Исус накара учениците си да се качат в лодката и докато той отпрати тълпата, те да тръгнат за Витсаида, на отсрещния бряг на езерото.
46. След като изпрати всички, Исус се качи на хълма да се помоли.
47. С настъпването на вечерта лодката беше все още по средата на езерото, а Исус стоеше сам на брега.
48. Той видя, че учениците му трудно гребат, защото духаше насрещен вятър. Някъде между три и шест часа сутринта Исус ги настигна, ходейки по водата с намерение да ги отмине.
49. Учениците му, като го видяха да върви по водата, го помислиха за призрак и завикаха от страх.
50. Всички го видяха и бяха ужасени. Исус веднага се обърна към тях и каза: „Смело! Аз съм! Не се страхувайте!“
51. После се качи в лодката при тях и вятърът веднага утихна. А учениците му бяха напълно слисани,
52. защото не бяха проумели чудото с хляба и сърцата им бяха закоравели.
53. Прекосявайки езерото, те пристигнаха в Генисарет и завързаха лодката на брега.
54. Щом слязоха от нея, хората веднага познаха Исус.
55. Те се разтичаха из цялата околност и започнаха да водят при него болните на носилки навсякъде, където чуеха, че се намира.
56. Където и да отидеше – в села, градове или стопанства – навсякъде хората изнасяха болните по пазарите и се молеха на Исус да им позволи да докоснат поне края на дрехата му. И всеки, който се допираше до него, оздравяваше.