25. Девойката бързо се върна при царя и му каза: „Искам веднага да ми донесат на поднос главата на Йоан Кръстител.“
26. Царят много се натъжи, но заради клетвите си, които беше дал пред присъстващите, не искаше да й откаже
27. и веднага изпрати един войник със заповед да донесе главата на Йоан. Той отиде в затвора, отсече главата му,
28. после я донесе на поднос и я подаде на девойката, а тя я даде на майка си.
29. Когато научиха за това, учениците на Йоан дойдоха, взеха тялото му и го погребаха.
30. Апостолите се върнаха, наобиколиха Исус и му заразказваха всичко, което бяха извършили и поучавали.
31. Те се бяха събрали на едно много оживено място и нямаха време дори да се нахранят, затова той им каза: „Елате да идем някъде на необитавано място, където ще сме сами и ще си починете малко.“
32. Качиха се на една лодка и отидоха сами на необитавано място.
33. Докато пътуваха обаче, много хора ги видяха и като ги разпознаха, хукнаха пеша по брега от всички градове и пристигнаха там преди тях.
34. Когато слезе от лодката, Исус видя огромната тълпа и му дожаля за хората, понеже приличаха на овце без пастир. И започна да ги поучава за много неща.
35. Тъй като вече ставаше късно, учениците на Исус дойдоха при него и му казаха: „Мястото е необитавано, а вече е късно.
36. Отпрати хората да отидат в близките стопанства и села, за да си купят нещо за ядене.“