34. Исус й каза: „Дъще, вярата ти те излекува. Иди си в мир и повече няма да страдаш.“
35. Той още говореше, когато от къщата на началника дойдоха пратеници и казаха на Яир: „Дъщеря ти умря. Не безпокой повече Учителя.“
36. Но Исус дочу тези думи и му каза: „Не се страхувай! Само вярвай.“
37. Исус не позволи на никого да го последва с изключение на Петър, Яков и брат му Йоан.
38. Те отидоха в къщата на началника на синагогата и видяха голяма суматоха и много хора, които ридаеха и оплакваха момичето на висок глас.
39. Исус влезе и им каза: „Защо е тази суматоха и плач? Детето не е мъртво, а е заспало.“
40. Хората му се присмяха. Исус накара всички да излязат, извика при себе си бащата и майката на детето, както и онези, които бяха с него, и влезе там, където беше то.
41. После взе ръката му и каза: „Талита, куми!“, което значи: „Момиченце, казвам ти: Стани!“
42. Момиченцето веднага се изправи и започна да върви. (То беше на 12 години.) Родителите му и учениците на Исус бяха напълно изумени.
43. Той строго им заръча да не казват на никого за това и им каза да дадат на детето нещо за ядене.