30. Исус веднага усети, че от него излезе сила, и като се обърна към тълпата, попита: „Кой докосна дрехите ми?“
31. Учениците му казаха: „Виждаш колко хора се блъскат край теб и още питаш кой те е докоснал!“
32. Но Исус продължи да се оглежда, като търсеше да намери онази, която го беше докоснала.
33. Тогава жената дойде и падна в краката му. Тя вече знаеше, че е излекувана и, треперейки от страх, му призна цялата истина.
34. Исус й каза: „Дъще, вярата ти те излекува. Иди си в мир и повече няма да страдаш.“
35. Той още говореше, когато от къщата на началника дойдоха пратеници и казаха на Яир: „Дъщеря ти умря. Не безпокой повече Учителя.“
36. Но Исус дочу тези думи и му каза: „Не се страхувай! Само вярвай.“
37. Исус не позволи на никого да го последва с изключение на Петър, Яков и брат му Йоан.
38. Те отидоха в къщата на началника на синагогата и видяха голяма суматоха и много хора, които ридаеха и оплакваха момичето на висок глас.
39. Исус влезе и им каза: „Защо е тази суматоха и плач? Детето не е мъртво, а е заспало.“
40. Хората му се присмяха. Исус накара всички да излязат, извика при себе си бащата и майката на детето, както и онези, които бяха с него, и влезе там, където беше то.
41. После взе ръката му и каза: „Талита, куми!“, което значи: „Момиченце, казвам ти: Стани!“