17. И тогава хората започнаха да молят Исус да напусне тяхната област.
18. Когато Исус се качваше в лодката, освободеният от зли духове го молеше да му разреши да тръгне с него.
19. Но Исус не му позволи и му заръча: „Иди си у дома при своите хора и им разкажи какво Господ направи за теб и как се смили над теб.“
20. Човекът си тръгна и разказваше на хората в Декаполис какво направи Исус за него. И всички се удивляваха.
21. Исус отново прекоси езерото и се върна на другия му бряг. Около него се насъбра огромна тълпа.
22. Дойде един от началниците на синагогата на име Яир. Като видя Исус, той падна в краката му
23. и настоятелно започна да го моли: „Дъщеричката ми умира. Моля те, ела и положи ръцете си върху нея, за да оздравее и да живее!“
24. И така, Исус тръгна с Яир. Огромна тълпа от хора го следваше и го притискаше отвсякъде.
25. Сред множеството имаше една жена, която от дванадесет години кървеше.
26. Тя беше изстрадала много при различни лечители, които се бяха опитали да й помогнат, беше похарчила всичките си пари без резултат и състоянието й все повече се влошаваше.
27. Като чу за Исус, тя се приближи зад него в тълпата и докосна дрехата му,
28. защото непрекъснато си повтаряше: „Ако само докосна дрехите му, ще оздравея.“
29. Щом го докосна, кървенето й спря и тя почувства, че тялото й е излекувано от страданието.
30. Исус веднага усети, че от него излезе сила, и като се обърна към тълпата, попита: „Кой докосна дрехите ми?“
31. Учениците му казаха: „Виждаш колко хора се блъскат край теб и още питаш кой те е докоснал!“
32. Но Исус продължи да се оглежда, като търсеше да намери онази, която го беше докоснала.
33. Тогава жената дойде и падна в краката му. Тя вече знаеше, че е излекувана и, треперейки от страх, му призна цялата истина.
34. Исус й каза: „Дъще, вярата ти те излекува. Иди си в мир и повече няма да страдаш.“
35. Той още говореше, когато от къщата на началника дойдоха пратеници и казаха на Яир: „Дъщеря ти умря. Не безпокой повече Учителя.“