8. А някои паднали на добра почва, поникнали, израснали и дали плод. Едни родили тридесет, други – шестдесет, а трети – сто пъти повече зърно, отколкото било засято.“
9. След това Исус им каза: „Който има уши да чува, да слуша!“
10. Когато остана насаме с дванадесетте апостола и другите си ученици, те го попитаха за притчите.
11. Исус им каза: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи.
12. Защото«Непрестанно слушат,но не разбират.Непрестанно гледат,но не проумяват това,което виждат.Иначе щяха да се обърнаткъм Богаи той щеше да им прости.»“
13. После каза на учениците си: „Нима не разбирате смисъла на тази притча? Как тогава ще разберете която и да било друга притча?
14. Сеячът сее Божието слово.
15. Някои хора са като семената, паднали край пътя. Те чуват Божието слово, но Сатана веднага идва и грабва словото, посято в душите им.
16. Други са като семената, попаднали върху каменистата почва. Когато чуят Божието слово, те веднага с радост го приемат.
17. Но то не прониква дълбоко в сърцата им и не остава задълго в тях. Щом дойдат неприятности или започнат преследвания заради него, те бързо се предават.
18. Някои хора са като семената, паднали сред трънливите плевели – те слушат Божието слово,
19. но после житейските грижи, измамата на богатствата и желанията за други неща навлизат и го задушават, и то не дава плод.
20. Други пък са като семената, засяти върху добрата почва. Това са хората, които чуват Божието слово, приемат го и дават плод – понякога тридесет, понякога шестдесет, а понякога и сто пъти повече.“
21. Исус им каза: „Нима някой внася лампа, за да я сложи под дълбок съд или да я скрие под леглото? Не я ли внася, за да я сложи на поставка?