26. После Исус каза: „Божието царство прилича на човек, който посява в земята семе.
27. Семето започва да расте. Расте ден и нощ, независимо дали човек е буден или спи. То си расте, без той да знае как става това.
28. Земята сама отглежда зърното – първо пониква стъблото, после изкласява и класът се налива.
29. Щом зърното узрее, човекът веднага започва да жъне, защото е дошло време за прибиране на реколтата.“
30. После той каза: „С какво да сравня Божието царство? С каква притча да го опиша?
31. То е като синапеното зрънце, което по време на сеенето е най-малкото от всички семена на земята.
32. Но веднъж засято, избуява и става най-голямото от всички градински растения – с големи клони, под чиято сянка небесните птици могат да свиват гнезда.“
33. И с много подобни притчи Исус проповядваше словото и им казваше толкова, колкото можеха да разберат.
34. Той винаги им говореше с притчи, но когато оставаше насаме с учениците си, им обясняваше всичко.
35. Същия този ден вечерта Исус каза на учениците си: „Да отидем на отсрещния бряг.“
36. Те оставиха тълпата от хора и се качиха в лодката при Исус. С тях имаше още няколко лодки.
37. Забушува силна буря, вълните се разбиваха в лодката и тя почти се напълни с вода.
38. Исус спеше на кърмата, положил главата си на възглавница. Учениците му го събудиха и казаха: „Учителю, не те ли е грижа за нас? Ще загинем!“
39. Исус стана, заповяда на вятъра да стихне и каза на езерото: „Тихо! Замълчи!“ Вятърът утихна и настъпи мъртва тишина.
40. После Исус се обърна към учениците си и каза: „Защо се страхувате? Все още ли не вярвате?“
41. Но те бяха много изплашени и се питаха един друг: „Кой е този човек, че дори вятърът и езерото му се подчиняват?“