39. Той излезе от Ерусалим и отиде, както обикновено, на Елеонската планина. Учениците му отидоха с него.
40. Когато стигна до мястото, той им каза: „Молете се да не бъдете изкушени.“
41. След това се отдалечи на разстояние от около един хвърлей камък, коленичи и започна да се моли:
42. „Отче, ако желаеш, махни тази чаша от мен! Но нека бъде твоята воля, а не моята.“
43. Тогава се появи ангел от небето, изпратен да вдъхне сила на Исус.
44. Изпълнен с терзания, Исус се молеше още по-усърдно. Потта му се стичаше на земята като капки кръв.
45. Като свърши молитвата си, Исус отиде при своите ученици и ги завари заспали, изтощени от печал.
46. „Защо спите?“ – попита ги той. „Станете и се молете да не бъдете изкушени.“
47. Исус още не беше свършил да говори, когато се появи тълпа от хора. Водеше ги Юда, един от дванадесетте апостола. Той се приближи към Исус, за да го целуне.
48. Но Исус му каза: „Юда, нима с целувка искаш да предадеш Човешкия Син на враговете му?“
49. Учениците на Исус, които бяха около него, видяха какво щеше да стане и казаха: „Господи, да използваме ли ножовете си?“
50. И един от тях удари слугата на първосвещеника и отряза дясното му ухо.
51. Но Исус каза: „Спрете! Достатъчно!“ После докосна ухото на слугата и го излекува.
52. След това каза на главните свещеници, храмовата стража и старейшините, които бяха дошли да го заловят: „Защо сте излезли срещу мен с ножове и тояги, сякаш съм престъпник?
53. Всеки ден бях с вас в храма. Защо не ме арестувахте тогава? Но сега е вашият час, когато царува мракът.“
54. Те хванаха Исус и го отведоха под стража. Докараха го в къщата на първосвещеника. Петър ги следваше на разстояние.
55. Запалиха огън в средата на двора и насядаха около него. Петър седна с тях.
56. Една слугиня го видя в светлината на огъня и взирайки се в него, каза: „Този човек също беше с него.“
57. Но Петър отрече: „Жено, не го познавам.“