14. Когато настъпи часът, Исус седна на масата заедно с апостолите
15. и им каза: „От сърце желаех да ям с вас тази пасхална вечеря, преди да умра!
16. Казвам ви: вече няма да я вкуся, докато пълният й смисъл не се открие в Божието царство.“
17. После Исус взе чаша вино и като благодари на Бога, каза: „Вземете тази чаша и я разделете помежду си.
18. Отсега нататък няма да пия вино, докато не дойде Божието царство.“
19. После взе хляб и като благодари на Бога, го разчупи, раздаде го на всички и каза: „Това е моето тяло, което се дава за вас. Правете това, за да ме помните.“
20. По същия начин след вечерята Исус взе чашата и каза: „Тази чаша е новият завет, запечатан с кръвта ми, която се пролива за вас.
21. Но вижте! Един от вас скоро ще ме предаде. Ръката му е на масата до моята ръка.
22. Човешкият Син ще извърви пътя, който му е определен, но горко на онзи, който го предаде.“
23. Тогава апостолите започнаха да се питат: „Кой от нас би могъл да стори това?“
24. После апостолите започнаха да спорят кой от тях трябва да бъде считан за най-велик.
25. А Исус им каза: „Царете на езичниците господстват над тях, а управниците им ги принуждават да ги наричат «благодетели на народа».
26. Но вие не бъдете като тях. Напротив, най-великият сред вас трябва да стане като най-малкия, а този, който управлява – като този, който служи.
27. Кой е по-велик – този, който е седнал на масата, или този, който прислужва? Този, който е седнал на масата, нали? Но сред вас аз съм като този, който прислужва.
28. Вие бяхте до мен по време на изпитанията ми.
29. Също както моят Баща ми даде царска власт, така и аз ви я давам,
30. за да ядете и пиете на моята маса в царството ми, да седите на престоли и да съдите дванадесетте племена на Израел.