38. Точно в този миг Анна се приближи и започна да благодари на Бога и да разказва за Исус на тези, които очакваха Бог да освободи Ерусалим.
39. Когато Йосиф и Мария изпълниха всичко, което Господният закон изискваше, те се върнаха в Галилея, в родния си град Назарет.
40. Детето растеше, ставаше все по-силно и по-мъдро и Божиите благословения бяха върху него.
41. Всяка година родителите на Исус ходеха в Ерусалим за празника Пасха.
42. Когато той беше на дванадесет години, те отидоха там за празника, както обикновено.
43. Когато празничните дни свършиха, те си тръгнаха за вкъщи, но момчето Исус, незабелязано от родителите си, остана в Ерусалим.
44. Като си мислеха, че Исус е в групата на пътниците, Йосиф и Мария вървяха цял ден, преди да започнат да го търсят сред роднини и познати.
45. Когато не го откриха, те се върнаха да го търсят в Ерусалим.
46. След три дни го намериха в храма. Той седеше между учителите, слушаше какво говорят и им задаваше въпроси.
47. Всички, които го чуха, се удивиха на начина, по който разсъждаваше и отговаряше.
48. Родителите му се смаяха, като го видяха. Майка му го попита: „Сине, защо постъпи така с нас? Баща ти и аз бяхме много разтревожени и те търсехме.“
49. Исус им отговори: „Защо трябваше да ме търсите? Нима не знаехте, че трябва да бъда там, където е работата на моя Баща?“
50. Но те не разбраха значението на отговора му.
51. Исус се върна с родителите си в Назарет и им се подчиняваше. А майка му съхраняваше в сърцето си всички тези неща.
52. Исус израстваше, ставаше все по-мъдър и печелеше одобрението на Бога и хората.