14. „Слава на Бога във висините,а на земята мир между хората,в които Бог намираголяма радост!“
15. Когато ангелите се възнесоха обратно в небето, овчарите си казаха: „Да отидем във Витлеем и видим това, което се е случило и което Господ ни извести.“
16. И така, овчарите бързо отидоха там и намериха Мария, Йосиф и бебето, което лежеше в яслата.
17. Като видяха новороденото, те разказаха всичко, което ангелът им беше съобщил за детето.
18. И всички, които слушаха, се удивляваха на разказа на овчарите.
19. Мария скъта тези думи в сърцето си и непрестанно мислеше за тях.
20. А овчарите се върнаха при стадата си, славеха Бога и му благодаряха за всичко чуто и видяно; беше станало точно както ангелът им каза.
21. Когато детето навърши осем дни, то бе обрязано и го нарекоха Исус. Това име беше дадено от ангела още преди Мария да зачене.
22. Когато дойде време за очистването им, както се изискваше от Моисеевия закон, Mария и Йосиф заведоха Исус в Ерусалим, за да го представят пред Господа,
23. понеже според Господния закон всеки първороден син трябва да бъде посветен на Господа.
24. Йосиф и Мария трябваше съгласно Господния закон да направят жертвоприношение от две гълъбици или два млади гълъба.
25. В Ерусалим живееше човек на име Симеон, който беше праведен и благочестив. Той очакваше Бог да спаси Израел и Святият Дух беше с него
26. и му беше разкрил, че няма да умре, преди да е видял Господния Месия.
27. Подбуден от Духа, Симеон отиде в храма точно когато Мария и Йосиф доведоха малкия Исус там, за да изпълнят предписанията на Моисеевия закон.
28. Симеон прегърна детето и благодари на Бога:
29. „Господи, сега слугата ти можеда умре в мир, както му обеща.