21. защото се страхувах от теб. Знаех, че си суров човек и взимаш каквото не си спечелил, и жънеш каквото не си сял.»
22. Тогава царят му отговорил: «Със собствените ти думи ще те съдя. Ти си зъл слуга! Казваш, че си знаел, че съм суров, че взимам каквото не съм спечелил и жъна каквото не съм сял.
23. Защо тогава не вложи парите ми в банката, за да си ги получа сега с лихвите?»
24. А на стоящите наоколо хора царят казал: «Вземете му мнасата и я дайте на онзи слуга, който е спечелил десет мнаси.»
25. Те му казали: «Но, господарю, той вече има десет мнаси.»
26. Царят отвърнал: «Казвам ви: всеки, който има, ще получи още, а на онзи, който няма, ще се отнеме и малкото, което има.
27. А сега, къде са хората, които не ме искаха за цар? Доведете ги и ги убийте пред очите ми!»“
28. След като каза тези неща, Исус тръгна напред, изкачвайки се към Ерусалим.
29. Когато наближи градовете Витфагия и Витания недалеч от хълма, наречен Елеонска планина, Исус изпрати напред двама от учениците си.
30. Той им каза: „Идете в онова село отсреща. Като влезете в него, ще намерите едно вързано магаренце, което никой още не е възсядал. Отвържете го и го доведете тук.
31. Ако някой ви попита защо отвързвате магарето, отговорете така: «Господ има нужда от него.»“
32. Учениците влязоха в града и намериха всичко така, както им беше казал Исус.