17. «Браво!» – отговорил царят. «Ти си добър слуга. И понеже си бил верен в малкото, поверявам ти управлението на десет града.»
18. Тогава дошъл вторият слуга и казал: «С твоята мнаса, господарю, спечелих още пет.»
19. «Поверявам ти управлението на пет града» – отвърнал царят.
20. Дошъл и третият слуга и казал: «Господарю, ето твоята мнаса. Аз я увих в кърпа и я скрих,
21. защото се страхувах от теб. Знаех, че си суров човек и взимаш каквото не си спечелил, и жънеш каквото не си сял.»
22. Тогава царят му отговорил: «Със собствените ти думи ще те съдя. Ти си зъл слуга! Казваш, че си знаел, че съм суров, че взимам каквото не съм спечелил и жъна каквото не съм сял.
23. Защо тогава не вложи парите ми в банката, за да си ги получа сега с лихвите?»
24. А на стоящите наоколо хора царят казал: «Вземете му мнасата и я дайте на онзи слуга, който е спечелил десет мнаси.»
25. Те му казали: «Но, господарю, той вече има десет мнаси.»
26. Царят отвърнал: «Казвам ви: всеки, който има, ще получи още, а на онзи, който няма, ще се отнеме и малкото, което има.
27. А сега, къде са хората, които не ме искаха за цар? Доведете ги и ги убийте пред очите ми!»“
28. След като каза тези неща, Исус тръгна напред, изкачвайки се към Ерусалим.