13. Той извикал десет от слугите си, дал им десет мнаси и им заръчал: «Търгувайте с парите, докато се върна.»
14. Гражданите мразели този човек и изпратили след него пратеници да кажат, че не го искат за цар.
15. Но той станал цар, върнал се в страната си и повикал слугите си, на които бил дал пари, за да узнае кой какво е спечелил.
16. Дошъл първият слуга и казал: «С твоята мнаса, господарю, спечелих още десет.»
17. «Браво!» – отговорил царят. «Ти си добър слуга. И понеже си бил верен в малкото, поверявам ти управлението на десет града.»
18. Тогава дошъл вторият слуга и казал: «С твоята мнаса, господарю, спечелих още пет.»
19. «Поверявам ти управлението на пет града» – отвърнал царят.
20. Дошъл и третият слуга и казал: «Господарю, ето твоята мнаса. Аз я увих в кърпа и я скрих,
21. защото се страхувах от теб. Знаех, че си суров човек и взимаш каквото не си спечелил, и жънеш каквото не си сял.»