9. На тези, които бяха убедени в своята праведност и гледаха с презрение на всички останали, Исус разказа следната притча:
10. „Двама души отишли в храма да се помолят. Единият бил фарисей, а другият – бирник.
11. Фарисеят застанал настрана и започнал да се моли: «О Боже, благодаря ти, че не съм като другите хора – крадци, измамници, прелюбодейци. Благодаря ти, че не съм като онзи бирник там.
12. Аз постя два пъти седмично и давам една десета от всичко, което спечеля.»
13. Бирникът стоял на разстояние и не смеел даже очите си да вдигне към небето. Удрял се в гърдите и се молел: «Боже, смили се над мен, грешника!»
14. Казвам ви, че този човек, а не другият, след молитвата си се прибрал вкъщи оправдан пред Бога. Защото всеки, който величае себе си, ще бъде смирен, а всеки, който смирява себе си, ще бъде възвеличан.“
15. Някои хора водеха при Исус невръстните си дечица, за да ги докосне. Но когато видяха това, учениците им се скараха.
16. Исус обаче извика децата при себе си и каза на учениците си: „Пуснете децата да дойдат при мен и не ги спирайте, защото Божието царство принадлежи на такива като тях.
17. Истина ви казвам: който не приеме Божието царство така, както го приема едно дете, никога няма да влезе в него.“
18. Един юдейски водач попита Исус: „Добри ми Учителю, какво трябва да направя, за да наследя вечен живот?“
19. Исус му отговори: „Защо ме наричаш «добър»? Никой не е добър освен един единствен – Бог.
20. Нали знаеш заповедите: «Не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, уважавай баща си и майка си!»“
21. Водачът отвърна: „От дете спазвам тези заповеди.“