1. Тогава Исус разказа на учениците си притча, за да ги научи винаги да се молят и да не губят надежда:
2. „Живеел в един град съдия, който нито се страхувал от Бога, нито уважавал хората.
3. В същия град живеела и една вдовица, която непрекъснато ходела при съдията и казвала: «Отсъди в моя полза срещу противника ми!»
4. Но съдията не искал и да чуе за това. След време обаче си помислил: «Не ме е страх от Бога и не уважавам хората.
5. Но тъй като тази вдовица не ме оставя на мира, ще отсъдя в нейна полза, защото иначе ще ме умори с безкрайните си молби.»“
6. Тогава Господ каза: „Обърнете внимание на думите на несправедливия съдия.
7. Нима Бог няма да отсъди в полза на своите избрани, които викат към него ден и нощ? Нима ще се бави с отговора си?
8. Казвам ви: Бог начаса ще отсъди в тяхна полза. Но когато Човешкият Син дойде, ще намери ли вяра на земята?“
9. На тези, които бяха убедени в своята праведност и гледаха с презрение на всички останали, Исус разказа следната притча:
10. „Двама души отишли в храма да се помолят. Единият бил фарисей, а другият – бирник.
11. Фарисеят застанал настрана и започнал да се моли: «О Боже, благодаря ти, че не съм като другите хора – крадци, измамници, прелюбодейци. Благодаря ти, че не съм като онзи бирник там.