14. Скоро след като пропилял всичко, в страната настъпил глад и момъкът изпаднал в нужда.
15. Тогава се наел да работи при един от местните жители, който го изпратил да пасе свине в полята му.
16. Той така гладувал, че с радост би напълнил стомаха си дори с рожковите, с които хранели свинете, но никой нищо не му давал.
17. Накрая момчето се вразумило и си казало: «Всички слуги на баща ми имат храна в изобилие, а аз тук умирам от глад.
18. Ще стана, ще отида при баща ми и ще му кажа: «Татко, съгреших пред Бога и пред теб.
19. Не съм достоен да се наричам повече твой син. Позволи ми да бъда един от слугите ти.»“
20. И така, той станал и тръгнал към баща си.Баща му го зърнал още отдалеч и сърцето му се изпълнило с умиление. Той се затичал към сина си, прегърнал го и го разцелувал.
21. Синът казал: «Татко, съгреших пред Бога и пред теб. Не съм достоен да се наричам повече твой син.»
22. Но бащата казал на слугите си: «Бързо донесете най-хубавата дреха и го облечете. Сложете му пръстен на ръката и обувки на краката.
23. Изведете угоеното теле и го заколете, ще направим пиршество и ще празнуваме.
24. Този мой син беше мъртъв, а сега отново е жив. Беше изгубен, а сега се намери.» И започнали да се веселят.
25. През това време по-големият син бил на полето. Когато се приближил до къщата, той чул музика и танци.